Фатих вярва, че ако си върне дъщеря си… ще си върне и Дога. Убеден е, че тя ще се откаже от всичко, ще се върне при него и ще започнат отначало – като семейство. Щастливо, както си го представя той. Разберете какво ще се случи в еп.106 на турския сериал „Шербет от боровинки“.
Какво се случва в еп.106на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате всеки делничен ден по Diema Family от 22:00 ч.
Фатих вярва, че като си върне дъщеря си… ще си върне и Дога.
Къвълджъм се кара с Йомер, защото той е този, който е препоръчал шофьора, който е бил в съюз с Фатих. По-късно Йомер се кара на Фатих за това, което е направил с шофьора. Оказва се, че адвокатът на Дога, също е човек на Фатих.
Дога се извинява на майка си, че не я е послушала от самото начало.
Пембе контролира всичко и забранява на членовете на семейството да целуват и докосват внучката ѝ. Тя се страхува, че детето ще хване нещо.
Фатих стои неподвижно, вперил поглед в спящото, невинно бебе. До него, на колене, е Дога – държана здраво за ръцете от двама полицаи. Очите ѝ са пълни със сълзи, гласът ѝ се къса от болка и отчаяние.
– Фатих… моля те, остави дъщеря ми! – гласът ѝ трепери, но той дори не помръдва.
– Моля те… умолявам те, не я взимай! – Дога плаче безутешно. – Фатих! Моля те… Не я взимай…
Фатих държи бебето в ръцете си, а в очите му проблясва онзи маниакален блясък – този, който издава човек, убеден в собствената си лъжа, който вярва, че върши нещо добро.
– Добре дошла в новия си дом, ангелче – прошепва той нежно, като че ли разказва приказка. Но всяка негова дума е нож, който се забива дълбоко в сърцето на Дога.
– Моля те… Фатих, заклевам те… остави я… Това е моята дъщеря! – стене тя, сълзите ѝ се стичат по лицето, а ръцете ѝ се протягат напразно – към онова, което ѝ принадлежи, но вече ѝ е отнето.
– Отсега нататък ще сме заедно – казва Фатих тихо, взирайки се в нищо неподозиращото бебе.
Виковете на Дога не достигат до сърцето му – онова сърце, което само преди дни ѝ се кълнеше във вечна любов.
– Фатих! – крещи тя с последни сили. – Моля те, моля те… остави ми детето… Не го взимай! Не го прави!
Без капка колебание, без да трепне, Фатих се обръща и се качва с бебето в колата си и изчезва
В колата Фатих шепне с онази особена топлота, която звучи ужасяващо на фона на случилото се:
– Красивата ми дъщеря… всичко това е за твое добро. Ще бъдем семейство – ти, аз и майка ти. Сякаш нищо не се е случило. Ще започнем отначало. Ще бъдем щастливи, обещавам ти!
Очите му се пълнят със сълзи – не от вина, а от вярата в собствената му измамна представа за любов.
– Баща ти ще се погрижи за всичко. Ще те пазя от всяко зло. Моя хубава дъщеричка…
Фатих се връща с усмивка на лице и Джемре в ръце – триумфиращ, като дивак със своята плячка.
В същото време Дога се прибира у дома – съсипана, пречупена. Тялото ѝ е там, но душата ѝ липсва. Малкото ѝ момиченце я няма. Тишината в къщата ь я задушава. Всичките ѝ близки страдат с нея, но никой не може да запълни празнотата, никой не може да я утеши.
Действието прескача на сутринта. Пембе нарежда на домашната помощница:
– Хаят, докато бебето още е в стаята си, покрий диваните с белите чаршафи, чуваш ли? Не искам да го слагаме там, където всеки сяда… И ръцете си да миеш всеки път – да няма никакви микроби!
– Не се тревожи, ще го правя.
– Почисти с белина, нали? После мина ли с сода или оцет?
– Минах, како, не се притеснявай. Всичко е изчистено – и под, и ъгли, всичко свети!
– Добре. Този свят е пълен със зарази и злини. Детето трябва да е защитено! А пелените? Прани ли са?
– Прани са, изгладени. И дъното на ютията изтърках с бял сапун – да не би от там нещо да му стане!
– Добре, приготви всичко. Аз отивам да взема бебето…
Малко по-късно тишината е прорязана от бебешки плач. Фатих грабва детето на ръце.
Пембе влиза в детската стая.
– Мамо, виж! Вече се събудихме – казва Фатих с доволна усмивка.
– Ето я, моята радост, слънцето на баба – Пембе се приближава развълнувано към сина си и внучката. – Дай ми я!
– Не трябва да взимаш новородено на ръце с дрехите от вчера! Погледни ме – с чисти и нови съм. Хайде, иди се преоблечи! Ти изобщо спа ли?
– Почти не… Но съм добре, мамо, не се тревожи – отговаря Фатих.
– Пази си силите за работа. Аз ще се грижа за нея като за очите си – отвръща Пембе със страст в гласа.
– Мамо, знам… Но как да тръгна така?
– Има ли новини от Дога? – пита тя с леко напрежение.
– Няма… – гласът на Фатих е напрегнат, почти тъжен.
– Ти направи каквото трябва! Това е твоята дъщеря, не само нейна! Дога трябва да го проумее! Обичам я, знаеш, но това вече мина всякакви граници!
– Добре, мамо… Не мисли сега за това. Не се ядосвай. Виж – внучето ти е тук. Радвай се на нея. Като дойде Дога, не я притискай веднага.
– Ще се постарая… Но сигурен ли си, че ще се върне?
– Сигурен съм!
– Хайде тогава. Баща ти сигурно вече е слязъл. Да седнем всички заедно на закуска… Ах, само ако Нурсема не беше заминала… Всички щяхме да сме заедно – въздиша Пембе.
– Ще се върне и тя, ще видиш – отвръща с увереност Фатих.
Пембе, държейки бебето, слиза с Фатих в хола. Там ги посрещат Абдула, Мустафа и Нилай. Тримата сияят, радвайки се на бебето.
– А как Дога ще я кърми? – пита Нилай. – Ще ѝ позволите ли?
– Да не мислиш, че някой иска да я държи далеч от детето? – сопва се Пембе. – Нека дойде тук. Да си гледа бебето. Какво, да не сме безсърдечни?
– Първо трябва да премине през лечението, назначено ѝ от съда – намесва се Фатих. – Опита се да отвлече дъщеря ми! Очевидно не е в добро състояние!
– Тя си беше съвсем наред онзи ден – казва Мустафа.
– След раждането се влоши! – въздиша тежко, тежко „страдалецът“ Фатих.
Действието се пренася в дома на Къвълджъм.
Дога седи безмълвна на дивана, обгърната от мълчаливата загриженост на близките сх. Ръцете ѝ лежат отпуснати, тежки и безпомощни.
– Дога, хапни поне малко – казва Севил, като ѝ поднася поднос с прясно изцеден сок и сандвич, с надеждата да я утеши поне за миг.
– Не ми се яде, Севил, благодаря ти… Просто не мога. Храната не минава през гърлото ми.
– Но така не бива, мило мое – намесва се нежно баба ѝ. – За да се държиш на крака, трябва да се грижиш за себе си. Само тогава ще имаш сили да помогнеш и на детето си…
– Ще се почувствам добре… само ако можех да я видя, поне за миг! – прошепва Дога с разтреперан глас.
– Как могат да отнемат новородено от майка му?! – възмущава се Къвълджъм, разярена. – Това вече не е човешко… това е жестокост!
Дога взема решение – ще отиде при адвоката и ще му разкаже всичко. Къвълджъм настоява да я придружи, не желае да я остави сама дори за минута.
– Как ще се съвземе това момиче? – пита Алев, загрижено вперила поглед в Дога. – Ще трябва всички да ѝ подадем ръка. Заедно ще върнем детето ѝ, кълна се.
– Всичко това се случва заради онзи проклет шофьор! – избухва Сьонмез, стискайки юмруци от гняв.
– Нима и Йомер е знаел? – изумява се Алев, невярваща на чутото.
– Само като си помисля за това, полудявам! – отвръща Къвълджъм, гласът ѝ трепери от ярост и безсилие.
Действието се връща назад. Къвълджъм излиза ядосана от съдебната зала, лицето ѝ пламти от гняв и обида. Йомер тръгва след нея, опитвайки се да я настигне и да ѝ обясни.
– Йомер, какво говори този човек? Нали ти го намери? Нали ти го доведе? Ти каза, че можем да му се доверим!
– Кълна се, и аз съм в шок, също като теб…
– Добре тогава, кажи ми – кой предложи този човек? Ти ли, или Фатих?
– Фатих… – признава Йомер с потънал глас.
– Не мога да повярвам… – Къвълджъм е бясна. – Как можа да се хванеш толкова лесно?
– Мислех, че го прави, за да помогне на жена си! Действах с най-добри намерения – казва Йомер.
– Позволи да бъдеш използван, Йомер. Позволи да те направят част от измама!
– Не знаех, че Фатих е замислил такъв подъл план!
– Аз вярвах само на теб, Йомер. На теб се доверих. А какво стана? Дъщеря ми изгуби правото да бъде с детето си!
– Моля те… не се сърди така…
– Ще говоря с Фатих!
– Още ли го защитаваш? Още ли не виждаш що за човек е той? Предаде доверието на дъщеря ти, и теб използва!
– И аз съм бесен, Къвълджъм! И объркан… Но ще го притисна, ще му потърся отговорност!
– Смятай, че вече е късно. Оттук нататък аз ще бъда до Дога – отсича Къвълджъм, без капка колебание.
Действието се връща в настоящето.
– Вие двамата с него скарахте ли се? – пита Сьонмез, вперила загрижено очи в дъщеря си.
– Мамо, в момента Йомер не ме интересува. Всичко, което има значение за мен сега, е дъщеря ми и внучката ми! – отговаря уверено Къвълджъм, в гласа ѝ звучи решимост, примесена с болка.
– Значи няма да се местиш в новата къща? – подхвърля Алев, опитвайки се да улови мислите ѝ.
– Как да се местя, Алев? Не виждаш ли в какво състояние е Дога? Сърцето ми не ми позволява да я оставя сама в този момент.
– Този младеж съсипа живота на всички... – промълвява Сьонмез с въздишка, в която се събират разочарование и гняв.
– Мамо, готова съм. Хайде, да тръгваме – казва Дога тихо, но с нотка на сила в гласа си, докато прибира последните си неща.
Действието се пренася в кабинета на Йомер. Той нервно се опитва да се свърже с Къвълджъм, но безуспешно.
Вратата се отваря рязко и в стаята влиза Фатих.
– Чичо! – извиква той, задъхан.
– Какво си направил, а?! Не те ли е срам?! – Йомер избухва, очите му святкат от ярост.
– Няма нужда да крещиш! Просто ме изслушай! – настоява Фатих, гласът му трепери между вина и решителност.
– Да те изслушам?! След всичко, което причини? Как посмя?! Излъга ме, изложи ме пред всички! – думите на Йомер се стоварват като камъни.
– Съжалявам! Не е моя вината! Адвокатът настоя в последния момент и шофьорът да даде показания – обяснява се Фатих, с поглед, пълен с угризения.
– Не можа ли да му кажеш, че чичо ти ще пострада?! Какво си си мислил?! Изобщо мислеше ли с главата си?!
– Да! Знам, че сгреших! Не помислих за последствията… Извинявай!
– За глупак ли ме мислиш, Фатих?! Мислиш ли, че няма да разбера, че всичко е било нагласено още от самото начало?!
– Направих го заради дъщеря си! – изкрещява Фатих, вече отчаян.
– А близките ти? Те не са ли част от семейството ти?! Само за себе си ли мислиш?! Какъв човек си ти?! Егоист!
– Не исках да нараня никого… Просто… Просто исках да запазя семейството си… – гласът на Фатих се пречупва.
– Ако наистина мислеше за семейството си, нямаше да предадеш Дога! Изневери ѝ! Погази доверието ѝ! – Йомер удря с юмрук по бюрото. – Махай се! Вън от очите ми!
Фатих замръзва за секунда, после мълчаливо обръща гръб и напуска кабинета.
Сега предстои най-голямата изненада за зрителите. Нурсема – жената, за която Дога направи толкова много, на която подаде ръка в най-тежките ѝ моменти – сега се оказва напълно безразлична. Не ѝ пука, че новороденото е отнето от майка му, че Дога, която се жертва за Нурсема, сега страда за дъщеричката си.
– Дога е ужасна майка! Все едно е забравила за детето си! Къде се изгуби? – пита с възмущение Пембе. – Можеше да дойде и да накърми бебето!
– Не, няма да дойде! – категорична е Нилай.
– Да ѝ се обадим – предлага неуверено Нурсема.
– Само, за да ни обижда ли? – отвръща остро Нилай. – Нали знаеш, че вече и теб мрази!
– А ти се радваш? – пита Нурсема.
– Аз ще намеря жена, която да кърми бебето – казва Пембе.
– Бедната Джемре, далеч от майка си… – промълвява Нурсема.
– Дъще, Дога не е на себе си – казва Пембе и се опитва да я оправдае постъпката на сина си. – Опитала се е да отвлече бебето! Това нормално ли е?
– Фатих побърка момичето, мамо! – изригва Нурсема. – Той я докара до ръба!
– Како, ти все едно не си една от нас – укорява я Нилай с хладен тон.
– Джемре ще остане тук! Ако Дога иска да е до дъщеря си – да се върне тук! – отсича Пембе с решителност.
Дога и Къвълджъм се консултират с адвоката.
В момента не може да се направи нищо и Дога трябва да се срещне с психолог. Адвокатът я съветва първо да получи медицинско заключение от психиатър и ѝ урежда среща с познат лекар. След това адвокатът уведомява Фатих.
След като разговорът приключва, Фатих въздъхва дълбоко. Юсуф, верният помощник на Абдула, е при него и казва:
– Знаеш, че си като син за мен…
– Знам, батко. И знам какво ще кажеш. Но нямам друг избор. Вървя по път, който не ми харесва, но е единственият, който ще събере семейството ми..
– Не знам какво ще стане, ако баща ти разбере! – тревожи се Юсуф. – Сбърка. Взе решения, без да помислиш. А и влезе в открит конфликт с чичо си.
– Какво да направя? Да не виждам дъщеря си ли? Боря се. Искам детето ми да не расте без родители. Да, ще има трудности… но накрая ще сме заедно.
– Винаги ще съм до теб, но искам всичко да бъде по правилата. Не искам да съсипя ничий живот – казва Юсуф със свито сърце.
– Не се тревожи. Аз съм този, който пострада. Да, направих грешка… но това не означава, че трябва да ми отнемат детето! – – държи на своята истина Фатих.
Абдула е в кабинета на Йомер.
– Пембе напълно е загубила мярката. Държи се така, сякаш детето е само нейно. Не го дава на никого! – казва Абдула. – Изглежда толкова щастлива…
– А Дога страда – отвръща Йомер.
– Който сам се хвърля в пропастта, да не се чуди, че пада – казва сдържано Абдула. – Разбирам, че иска развод, но да отвлече детето ? Това не е справедливо!
– Направила го е от отчаяние – отговаря Йомер със свито сърце.
– Не си говорил с Къвълджъм? – пита брат му.
– Как да я погледна в очите след всичко това? Тя ми се довери. Повярва ми. А аз… я подвеждам.Подведох я да наеме шофьор, който всъщност бил човек на Фатих. Фатих излъга и мен… и жена си.
–Но тя изгубила бебето – казва приглушено Абдула.
– Не е вярно! – избухва Йомер. – Цялата история е театър! Къвълджъм е убедена в това. Извинявай, но за мен вината е изцяло на Фатих. Трябва да говориш с него. Виж до къде стигна – след като успя да излъже чичо си, какво друго можем да очакваме?
– Ще му кажа да ти се извини!
– Не искам. Дойде тази сутрин. Върнах го. Все още съм бесен. Всичко, което причинява на Дога, ме засяга дълбоко.
– Разбирам те. Ще говоря с него. Дано поне малко се осъзнае.
– Дано…
По-късно Фатих се опитва да убеди Абдула, че не е натопил Дога. Той е толкова заслепен от омраза към Къвълджъм, че обвинява именно нея – според него тя е обърнала чичо му срещу него.
Пренасяме се в къщата на Къвълджъм.
– Мамо… душата ме боли – казва разплакана Дога.
– Знам, слънчице мое… Знам, обич моя. Ти не заслужи това. Никога не си го заслужавала!
– Ах, мамо… – издиша Дога, притиснала ръцете си.
– В живота всички преживяваме неща, които не заслужаваме. Случва се на всеки. Само че твоето… твоето беше прекалено. Но ще минем през това заедно, чуваш ли? Само не действай сама. Не крий нищо от мен. Погледни – скри, и виж какво стана…
– Прости ми, мамо… – казва Дога, гласът ѝ трепери. – Заради мен ти не може да живееш живота си!
– Дога, моят живот сте вие със сестра ти… – отговаря майка ѝ.
– Ти се омъжи, но не успя да се преместиш в новия си дом. Заради Фатих се скара с Йомер – плаче Дога.
– Но моля те, не мисли за всичко това сега. Докато ти си в това състояние, мислиш ли, че мога да се занимавам с нещо друго? – пита майка ѝ.
– Мила моя мамо! – казва Дога, като се сгушва в нея. – Винаги ми казваше: „Ще разбереш, когато станеш майка“… Е, разбрах. Само че ми се искаше да е по друг начин.
–Ще се изправим, Дога. Ще се борим. И ще си върнем детето! – казва майка ѝ с решимост в гласа.
– Чудя се какво ли прави сега… Трудно се сдържам да не отида да го видя – признава Дога.
– Утре ще уредим онзи медицински доклад. Сега трябва всичко да бъде по правилата, Дога. Нямаме право на грешки.
– Да звънна ли на Фатих? Мамо, ще умра от притеснение. Трябва да разбера как е бебето…
– Обади се, питай. Обади се, хайде. Обади се, мила!
Телефонът започва да звъни. Въздухът натежава. От другата страна се чува гласът на Фатих.
– Дога…
– Фатих, как е дъщеря ми?
– Добре е. Много е добре, не се тревожи. Гледа я майка ми, а сестра ми също е с нея!
– Фатих… моля те… върни ми детето… – гласът ѝ се пречупва.
– Дъщеря ти е у дома. Там, където ѝ е мястото. А ти, Дога, си тази, която не е на място. Върни се вкъщи. Бъди до нея.
– Фатих, моля те!
– Джемре е добре и се грижат прекрасно за нея. Ако ти е толкова мъчно – ела и я виж. Вратата ни е отворена!
Дога без да каже нищо приключва разговора и разплакана прегръща майка си.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
Преглеждания: 16
