След като Али успява да убеди Ясемин да се върне при сестра си и никога повече да не изоставя нито нея, нито майка им, тя влиза в болничната стая и я прегръща така силно, както никога досега. Дуйгу е разчувствана до сълзи.
В този момент тя прошепва, че е готова дори да благодари на човека, който е стрелял в нея, само заради тази този миг, в който Ясемин показва любовта си към нея.
Но Ясемин не се задоволява с това. Тя слага и двете гривни на ръката си, както на Дуйгу, така и на своята, с което прави още по-щастлива Дуйгу.
Малко по-късно, когато Дуйгу остава насаме с Али, вратата отново се отваря. Ясемин се връща – този път носи цветя и книги, за да направи престоя на сестра си в болницата по-лек и приятен.
Изненадана и развълнувана, Дуйгу прошепва на Али:
– Никога не съм вярвала, че ще имаме такава връзка със сестра ми…
