Наджие иска да се отърве от Сили. Мелис подозира баща си в изневяра. Вижте още какво ще се случи в епизод еп.139 на турския сериал „Лабиринт към щастието“.
Какво се случва в епизод 139 на турския сериал „Лабиринт към щастието“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по NOVA.
Кузей брутално унижава Сила, като безмилостно отхвърля чувствата ѝ.
Наджие научава от майката на Кадир, че Кузей е влюбен в Дениз, и изпада в ярост. Заклева се, че никога няма да позволи това да се случи.
Мелис проследява баща си и става свидетел как той посещава непозната жена. Подозирайки, че ѝ изневерява, тя веднага съобщава на Белкис. Без да губи време, Белкис пристига на място при Мелис, за да ѝ помогне.
По настояване на дъщеря си, Наджие отново се обажда на Гюлсюм – майката на Кадир. След няколко сигнала обаждането най-накрая е прието.
С нетърпение и раздразнение, Наджие избухва:
– Скъпа Гюлсюм, какви ги говориш? Кого си позволяваш да клеветиш!
Гюлсюм отговаря хладно, без колебание:
– Това не е клевета. Синът ти сам го е казал на Кадир – признал е, че изпитва чувства към Дениз. Ако не ми вярваш, попитай него. И, моля те, не ми се обаждай повече.
Гюлсюм затваря безцеремонно. Отсреща Наджие застива в шок. Ръцете ѝ увисват безжизнено край тялото, а сърцето ѝ препуска лудо в гърдите.
– Усещах го… Знаех, че нещо не е наред! – вайка се тя, притискайки с ръце слепоочията си. – Господи, запази разума ми!
– Майко, съвземи се – казва Хулия, опитвайки се да я успокои.
Но Наджие не я чува, защото е много ядосана.
– Познавам такива! Знаех, че този селянин ще оплете сина ми! – продължава да се тръшка Наджие. Но никой не ми повярва. – Ето до какво доведе всичко това! Смяташ ли, че ще позволя на Кузей и това момиче да бъдат заедно?! Дори и мъртва – няма да го позволя!
В същото време Кузей, разгневен и язвителен, се нахвърля върху Сила.
– Как можа дори за секунда да си помислиш, че съм се влюбил в теб?! Наистина ли повярва в тези наивни мечти? Сила и Кузей… голяма любов!
– Ти луда ли си? – продължава той с безпощаден тон. – Позволи ми да ти обясня нещо – за твое добро. Трябва да съм изгубил ума си, за да се влюбя в теб. Ако два свята се слеят, ако слънцето изгрее от запад, ако падне червен сняг – може би тогава. Но ти и аз? Това е невъзможно!
Кузей свива ръцете си в юмруци като си поема дълбоко дъх, опитвайки да се овладее.
– Нека приключим с тази тема още сега – гласът му става леден. – Представи си, че този разговор никога не се е състоял. Ти не си била тук. Аз не съм казал нищо. Забрави. Защото ако продължиш, ще се ядосам наистина.
Сила се опитва да каже нещо, но Кузей я прекъсва грубо:
– Без коментари! Ако има нещо невъзможно на този свят, то е да се влюбя в теб. Запомни това!
Той се приближава, навежда се към нея и забива поглед в очите ѝ:
– Погледни ме! – заповядва. – Виждаш ли любов тук? Виждаш ли дори сянка на обич?
Сила затаява дъх, а Кузей поклаща глава.
– Ако още веднъж ми говориш така, ще те нараня. Ще разбия сърцето ти! – заявява Кузей и тръгва да излиза.
– Вече нямам сърце, което да разбиеш. – казва Сила с треперещ глас. – То вече е разбито.
Кузей се обръща рязко и отново избухва:
– Не разбирам… Наистина ли си мислиш, че съм се влюбил в теб, че те обичам? – Кузей повишава глас. – Що за глупост е това!
Но този път Сила не сваля поглед. Изправя се и го гледа право в очите.
– Искаш ли да знаеш каква точно е тази „глупост“? – гласът ѝ звучи уверено, почти предизвикателно. – Кой си ти и коя съм аз?
Сила си поема въздух.
– Аз съм момиче от селото. А ти? Великият Кузей Бозбей. Аз – едно невежо момиче без диплома за средно образование. А ти? Образован адвокат.
Тя прави крачка към него.
– Погледни ме! Погледни дрехите ми, ръцете ми. Навсякъде около теб има жени с перфектни коси, безупречен грим, в скъпи дрехи! А аз, коя съм в сравнение с тях?
Тишина. Тя се усмихва горчиво.
– Дори не можеш да седнеш на една маса с мен. Едва ли можеш да понесеш факта, че живеем под един покрив.
Кузей отваря уста, сякаш иска да каже нещо, но замлъква. Лицето му става каменно. След няколко секунди мълчание, казва:
– Напиши ми адреса на сестра си. Ще ѝ изпратя тези книги.
Наджие влиза в стаята на Сила. Решена е на всяка цена да намери доказателства – нещо, което да докаже, че това момиче е прелъстило сина ѝ. Хулия, която не споделя толкова негативното отношение на майка си, я следва.
– Мамо, какво правиш? – прошепва Хулия, притеснена. – Това не е правилно!
– Не чу ли какво каза Гюлсюм? – изсъсква Наджие, докато преобръща вещите на Съла. – Това момиче е оплело Кузей! Трябва да намеря нещо, каквото и да е, за да я изгоня оттук!
Най-накрая погледът ѝ пада върху скрития под леглото дневник. Тя го отваря с треперещи ръце.
– Не виждам без очила! Хулия, прочети!
В този миг от дневника изпада снимка на Кузей. Хулия бързо я прибира, преди майка ѝ да я забележи, и започва да чете наум:
„Сините му очи ме гледат така, сякаш са моят дом. Големите му ръце ме карат да се чувствам в безопасност. Усмивката му носи топлината на дом, към който искам да се връщам. Когато ме погледне… усещам, че пролетта най-после е дошла след дълга зима.“
Хулия се усмихва леко на написаното.
Лека усмивка преминава по лицето ѝ.
– За Бога, чети на глас! – настоява Наджие.
– Мамо, тук няма нищо от това, което си мислиш – отвръща Хулия с топъл тон. – Просто е писала… чувства, впечатления от деня. Виж, Кузей не я обича, а и тя не го обича.
В същото време, в банята, Кузей и Сила остават заключени. Всъщност – дръжката на вратата се чупи и те не могат да излязат. Когато най-накрая успяват да се измъкнат, се озовават лице в лице с Наджие и Хулия.
– Какво става тук? Какво правехте вие двамата в банята? – пита Наджие и ги измерва с подозрителен поглед.
– Нищо не се е случило, мамо. Какво може да стане? – отговаря Кузей невъзмутимо. – Заключихме се вътре. Сила беше несръчна – бутна вратата и тя се затвори зад нас. Просто инцидент.
Наджие поглежда изпитателно Сила, но момичето свежда поглед. Кузей поглежда към часовника си.
– Става късно. Имам среща в Коджаели. До скоро.
Докато минава покрай Сила, те си разменят още няколко усмивки, все още развеселени от комичната случка. Този деликатен момент обаче не убягва на бдителния Наджие. Погледът ѝ за миг става твърд и хладен, когато го насочва към момичето.
– Просто отидох да си сменя кърпата – обяснява Сила плахо. – В този момент Кузей влезе… и после дръжката…
– Веднъж и на мен ми се случи същото – включва се Хулия с опит да разреди напрежението. – Дръжката падна и останах вътре.
Но Наджие не изглежда убедена.
Когато Кузей излиза от къщата, Наджие не се колебае нито миг повече. Тя намира Сила и се приближава към нея с ясна цел.
– Оправи се. Дойде си на себе си – започва тя хладно. – Аз и Хулия можем да се справим с всичко тук. Вече нямаме нужда от теб. Но ти имаш нужда от работа, нали? Имаш сестра, която трябва да учи.
Сила я гледа с растящо напрежение и тревога.
– Говорих с една фирма – продължава Наджие. – Имат свободна позиция. Предлагат и жилище. Очакваме потвърждение, но ще започнеш още утре. Така че… време е да си събереш багажа. Дойде моментът да се сбогуваш с тази къща.
Сила усеща как сърцето ѝ започва да бие по-бързо. Не иска да си тръгва. Не иска да напусне Кузей.
– Но… дългът ми към Кузей… – прошепва тя, отдръпвайки се внезапно, сякаш се вкопчва в последната си надежда.
– Говорих със сина си. Взехме това решение заедно – отвръща Наджие строго.
– Кузей… той… иска да си тръгна? – гласът на Сила трепери, думите едва се откъсват от устните ѝ.
– Да. Както вече казах – това е наше общо решение. От утре започваш нова работа. Не мога да не ти пожелая успех.
Сърцето на Съла се свива в болезнена, стегната прегръдка. Не може да повярва. Кузей… наистина ли иска това?
Без да каже нищо повече, тя се обръща и се отдалечава бавно към стаята си. Затваря вратата след себе си, а в същия миг силите ѝ я напускат. Свлича се на леглото и сълзите избликват – без съпротива, без срам, само болка.
– Нима никога повече няма да те видя? – прошепва тя през сълзи, втренчена в празното пространство пред себе си, сякаш търси отговор там, където вече няма нищо… освен тишина.
Мелис подслушва телефонен разговор на Бюлент. Не може да се отърси от усещането, че баща ѝ крие нещо. Подозрението ѝ се засилва с всяка негова дума. Затова тръгва след него. Тя го следва чак до старата им къща. Когато стига там, тя спира на двора и затаява дъх.
Бюлент се среща с Гьонюл, което дъщеря му наблюдава скрита. Момичето обаче не знае, че тя е майката на Зейнеп.
Мелис става свидетел и на разговора на Бюлент със съседа. Непознатият съобщава на Бюлент за шумове, идващи от неговия стар дом. Между мъжете възниква спор.
– Не разбирам каква е връзката ти с тази госпожа – заявява съседът подозрително. – Сигурно си женен и живееш тук със свободна жена.
– Какво искаш да кажеш? – пита Бюлент, вбесен от намека.
– Явно е важна за теб, щом я защитаваш – не отстъпва мъжът.
– Да. Много е важна. Няма да ти давам обяснения. Довиждане! – отсича Бюлент с твърд глас и се отдалечава.
Няколко минути по-късно той излиза от сградата и веднага отговаря на ново обаждане. Мелис, все още скрита, се заслушва напрегнато.
– Ало, Ферайе? – казва той със спокоен тон. – Да, напуснах сградата на съда. Сега отивам към кантората.
Мелис инстинктивно стиска юмруци. Ферайе. Името на майка ѝ. Гласът, който тя познава до болка.
– Бюлент, не трябва ли да заведем Йигит на психолог? – пита Ферайе внимателно, с нотка тревога в гласа.
– Скъпа, нали говорихме вече за това – отговаря той. – Казах ти да го отложиш. Не му оказвай натиск. Той вече съжалява за случилото се. Ако бяхме подходили така към Мелис, тя нямаше да напусне кабинета на психолога.
Думите на баща ѝ удрят Мелис право в сърцето.
– Какво имаш предвид, Бюлент?
– Мелис е агресивна през цялото време, особено към Зейнеп. Не се притеснявай, със сина ни всичко е наред. Ако проблемът се окаже по-сериозен, сам ще го заведа на специалист, добре? Не се притеснявай, ще направя всичко, което е необходимо.
Бюлент затваря и се качва в колата.
Мелис усеща как в нея се надига ярост. Тя излиза от скривалището, тропва с крак и пищи от гняв.
– Аз се държа жестоко, татко! – изсъсква тя. – Ще ти покажа какво е жестокост
В този момент телефонът ѝ звъни. На екрана изписва: Белкис.
– Баща ми… – казва тя, вдигайки слушалката, а думите ѝ изригват без спиране. – Баща ми изневерява на майка ми!
– Какво?! – гласът на Белкис трепери от шок. – Къде си?
– Пред старата ни къща! На крачка съм да разбия лицето на тази жена!
– Мелис, успокой се! Не прави глупости! Идвам веднага!
– Лельо Белкис… аз… се задушавам! В мен има толкова гняв, че не мога да го понеса!
– Стой там. Не мърдай. Не прави нищо, докато не дойда. Толкова много години не съм била в този квартал… Изпрати ми адреса.
Четвърт час по-късно пред сградата спира такси. Белкис слиза бързо и почти тича към Мелис.
– Разкажи ми всичко. Сигурна ли си в това, което си видяла?
Мелис кимва, все още разтреперана.
– Днес баща ми се държеше странно… като че ли криеше нещо. Чух го по телефона – усетих, че нещо не е наред. Проследих го… дойде тук… и му отвори някаква жена.
Белкис смръщва вежди, очите ѝ се присвиват замислено.
– Майка ти ми беше казала, че в този апартамент сега живее семейство, пострадало от земетресението. Бюлент… той никога не би направил подобно нещо. Той е честен. Не е като моя Зафер…
Гласът ѝ се пречупва за миг, но тя го овладява.
– Но ще ти кажа едно нещо, скъпа. Никога не се доверявай напълно на мъжете.
– Тогава какво се случва тук?! – повишава глас Мелис. – Коя е тази жена?
Белкис въздъхва дълбоко и се оглежда наоколо.
– Ще разберем. Имам идея. Но ти ще останеш тук. И ще мълчиш.
– Как ще влезеш? Тази жена няма да ти отвори. На мен също няма да отвори.
– Ще видиш – казва тя и тръгва към входа с увереност.
Миг по-късно пред къщата спира куриер. Белкис не губи време. Тя изчаква да отворят входната врата на мъжът и тръгва след него.
На вратата на апартамента, в който живее Гьонюл, се звъни. Тя наднича през шпионката – вижда руса жена, на приблизително нейната възраст, но лицето ѝ е напълно чуждо за нея.
– Кой е там? – пита предпазливо Гьонюл.
– Добро утро. Аз съм съпругата на мъжа, който ви крещеше по-рано днес. Можем ли да си поговорим?
Гьонюл се колебае за миг, но в гласа на жената не усеща враждебност. Завърта ключа и отваря.
Белкис влиза с напрегната усмивка.
– Тъкмо се връщам от пазаруване и реших да се отбия за момент – казва, като сваля палтото си. – Съпругът ми се е държал неподобаващо. Искам да се извиня от негово име. Да изпием по едно кафе и да си поговорим, може ли, скъпа?
Без да чака покана, тя влиза небрежно във всекидневната. Гьонюл, донякъде изненадана, отива в кухнята, за да свари кафе.
Белкис оглежда интериора и смръщва вежди.
– Имам чувството, че те познавам отнякъде… – мърмори си тя.
След минута Гьонюл се връща с две чаши и сяда срещу нея.
– Мъжът ми се обади и каза, че тук има друг мъж с вас – подхваща Белкис, като разбърква кафето си. – Съпругът ви?
– Не, това е собственикът на апартамента – отговаря Гьонюл спокойно.
– А, значи сте наемателка?
– Ами… да. Той ми помогна да се устроя.
– Разбирам. Явно е важен за вас – отбелязва Белкис внимателно. – Той ви защити от съпруга ми. С какво се занимавате?
– Не работя в момента. Наскоро се преместих в Истанбул. Г-н Бюлент ми помогна.
– Истанбул? – Белкис я поглежда пронизващо. – Голяма крачка. Скъп град. Защо избрахте точно него?
– Дъщеря ми живее тук.
Белкис застива.
– Имате дъщеря? Тя студентка ли е?
– Да. Учи в университета в Улус.
– В Улус… частен университет – Белкис почти се задавя с кафето. – Значи имате възможности.
– Получи пълна стипендия. Резултатите ѝ бяха отлични.
Белкис я гледа с изцъклен поглед.
– Само не ми казвайте, че учи право…
– Всъщност да, точно това. Откъде знаехте?
Сърцето на Белкис започва да бие все по-силно. Всичко се навързва. Все по-страшно.
– Как се казва дъщеря ви?
– Зейнеп – отговаря Гьонюл.
Лицето на Белкис пребледнява. Не… невъзможно. Вече няма съмнение.
Скача на крака, очите ѝ търсят вратата.
– Извинете ме, току-що си спомних, че имам спешен ангажимент…
Спира на прага, обръща се за последно.
– А вие… как се казвате?
– Гьонюл.
Белкис поема рязко дъх. Най-лошите ѝ страхове се сбъдват.
Мелис чака Белкис да се върне, но не може да успокои мислите си. Накрая посяга към телефона и набира номера на Еге.
– Къде си? – пита рязко.
– При Зейнеп – отговаря той спокойно.
– При Зейнеп – повтаря Мелис студено. – Какво правиш с нея?
– Срещнахме се по пътя. И двамата отивахме към университета.
– Срещнахте се… или тя те дебнеше и застана нарочно пред теб?
– Мелис, моля те – въздъхва Еге. – Спуках гума. Резервната също е повредена. Чакаме влекач.
– Чакате? Заедно?
– Да. Имаш ли проблем с това?
– Проблем?! – Мелис се изсмива изкуствено. – Разбира се, че не! Ти си мой годеник. Имам ти пълно доверие.
– Радвам се да го чуя. Хайде, довиждане.
Мелис стисва зъби. В друг момент щеше да отиде веднага и да изхвърли Зейнеп от колата, но сега… има по-важна цел. Тя набира Зейнеп.
– Ало?
– Браво! – изсъсква Мелис. – Пак си намерила начин да се вмъкнеш при гаджето ми!
– Не говори глупости – отвръща Зейнеп. – Срещнахме се случайно.
– Разбира се… Влекачът пристигна ли?
– Не още. Все още чакаме.
– Чудесно. Тогава ще си говорим, докато дойде. Как си, Зейнеп? Какво правиш, когато не се лепиш за годеника ми?
В този момент Белкис излиза от къщата. Лицето ѝ е бледо, ръцете ѝ – треперят. Мелис я вижда и веднага затваря.
– Лельо! Какво стана? Коя е тази жена? Тя ли е любовницата на татко?
– Не… – Белкис едва успява да си поеме дъх.
– Тогава коя е?
– Това е майката на Зейнеп.
Мелис прави крачка назад, сякаш я е ударила гръм.
– Майката на Зейнеп? Тази жена е престъпник!
– Да. Баща ти я е приютил в дома си.
– Но… тя беше в затвора!
– Беше. Но вече е свободна. И сега е тук.
– Господи, полудявам! – крещи Мелис, стискайки юмруци. – Татко я доведе в нашата къща! И дъщеря ѝ също! Обкръжили са ни отвсякъде!
– Успокой се! – Белкис се опитва да я овладее.
– Спокойно?! – Мелис се изсмива истерично. – Не, лельо Белкис. Те ще молят за спокойствие! Ще накарам тази жена да съжалява, че някога се е родила! Ще я унищожа!
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
Преглеждания: 14
