Какво се случва в епизод 140 на турския сериал „Лабиринт към щастието“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по NOVA.
Наджие решава да отпрати Сила от дома си, въпреки че Кузей не знае нищо за това.
Мелис започва да подозира, че баща ѝ изневерява на майка ѝ. Когато го вижда в нежен разговор с Гьонюл, подозренията ѝ се превръщат в мания. Тя решава да открие истината и да унищожи любовницата на баща си.
Междувременно ревността ѝ към Еге достига връхната си точка, когато научава, че годеникът ѝ работи по проект със Зейнеп. Настъпва караница, по време на която Мелис губи самообладание.
Гьонюл разкрива пред Бюлент, че е преследвана от хора от миналото си. Тя го моли за помощ, без да знае, че някой ги наблюдава.
Хулия придружава Сила на медицински преглед в клиника. Момичето трябва да представи здравен документ на евентуалния си работодател. След прегледа двете се отправят към офиса, в който Сила кандидатства за работа. Мястото, на което пристигат, буди съмнение у Хулия, но Сила е убедена, че може да се справи и оставя изследванията си и телефонния си номер.
Когато двете се връщат вкъщи, Наджие тъкмо приема гости. Съседите от стария квартал са дошли на необявено посещение. Майката на Кузей е неподготвена за срещата и няма с какво да почерпи приятелките си. На помощ ѝ се притичва Сила, която приготвя угощение от малко на брой продукти. Бившите съседи са впечатлени от находчивостта на момичето. Наджие обаче не споделя техния ентусиазъм.
Малко по-късно Сила получава обаждане – мъжът от обявата потвърждава, че ще я наеме, и я очаква. Докато се приготвя да си тръгне, в коридора неволно чува разговор между Хулия и Наджие.
– Мамо, Кузей ще се разсърди – казва Хулия тихо, но настоятелно.
– Защо? – пита Наджие, преструвайки се на изненадана.
– Ти излъга. Това не беше негово решение – възразява Хулия. – Той не иска Сила да си тръгва. Ако се върне сега, със сигурност ще я задържи.
– Това няма значение – отговаря хладно Наджие.
Думите на Хулия проникват дълбоко в сърцето на Сила. След чутото Сила решава да протака престоя си в къщата на Кузей. Тя се надява, че мъжът ще се върне и ще я задържи. Под претекст, че чисти и готви, тя остава още няколко часа. Ще успее ли Сила да се види с Кузей преди да замине?
Мелис сяда до баща си. Сериозният ѝ тон вещае, че разговорът няма да е обикновен.
– Искам да поговорим за изневярата – заявява тя.
Бюлент е изненадан. Думата „изневяра“ увисва във въздуха между тях.
– Слушай, Мелис… ако говорим за Еге и Зейнеп, ще ти кажа веднага – законът не се занимава със скандали между несемейни хора – каза той, като се опита да придаде по-лек тон на разговора.
– Не става дума за тях. Говоря за брак. Бащата на една моя приятелка изневерява на майка ѝ.
В този момент телефонът на Бюлент вибрира на масата. Поглежда – Гьонюл. Не отговаря.
– Познавам ли тези хора? – пита той, опитвайки се да разбере.
– Не. Не ги познаваш.
– А приятелката ти сигурна ли е?
– Тя го е видяла със собствените си очи. Той е влязъл в къщата на тази жена.
– А майка ѝ знае ли нещо?
– Не. Живее в неведение. Обича го. Грижи се за него. А той я прави на глупачка.
Мелис се вглежда в лицето на баща си, опитвайки се да прочете нещо по лицето му. – Какво мислиш? Трябва ли да му каже?
– Зависи от ситуацията…
– А ти какво би направил?
Бюлент въздъхва тежко.
– Честно казано? Не бих се тревожил особено.
Телефонът отново звъни – този път служебно обаждане.
– Извинявай, Мелис. Работя по този случай от два дни. Трябва да вдигна.
Бюлент отговаря на обаждането и излиза, оставяйки дъщеря си с мислите ѝ. Мелис се отпуска на стола си и си мърмори под нос:
– Но на мен ми пука, татко. Ако наистина си изневерил на мама… ще си платиш. И ти, и онази жена.
По-късно Мелис звъни на Белкис.
– Полудявам! Защо татко е довел тази жена в дома ни?!
– Не знам – въздъхва Белкис, – но ще разберем. Баща ти не е Зафер. Той не изневерява.
– Но какво ще стане, ако го прави? Ако ни лъже?
– Ако майка ти разбере, ще започне адът на земята.
В този момент се чува отваряне на врата.
– Чакай… Зейнеп е тук – прошепва Мелис. – Ще я притисна.
Но няма време. Еге влиза след Зейнеп. Гледката на двамата заедно кара кръвта ѝ да кипне.
– Ти иди в хола. Аз ще взема книгите – казва Зейнеп.
– Заедно ли дойдохте? – пита Мелис остро.
– Да. Срещнахме се в университета – отговаря Еге спокойно.
– Срещнахте се? Случайно? Или си разменяте съобщения с емотикони и сърчица?
Еге въздъхва и сяда на дивана.
– Мелис, пак драматизираш…
– Драматизирам?! Ти си моят годеник! Нямаш право да се виждаш с нея!
– Не съм го направил тайно!
Мелис стиска юмруци. В този момент Зейнеп се връща.
– Какво искаш от годеника ми?! – изригва Мелис.
– Работим върху презентация – отвръща спокойно Зейнеп.
– Разбира се! Само вие двамата?
– Да. Започнахме проекта, когато още бяхме двойка.
Мелис прави крачка към нея.
– Ще те унищожа. Няма да работите заедно!
Тя блъсва учебниците от ръцете на Зейнеп. Еге скача от дивана, но не успява да реагира.
– Какво правиш?! – избухва Зейнеп, навеждайки се да събере книгите.
– Мислиш, че не го виждам?! Опитваш се да ми го отнемеш!
– Мелис, успокой се – казва Еге, но гласът му е безсилен.
– Ти си мой годеник!
– Добре… Няма да говоря с повече момичета?
– Не става въпрос за всички. Става въпрос за нея!
Зейнеп се изправя и я поглежда право в очите.
– Не се интересувам от годеника ти – заявява спокойно.
– И по-добре! Защото иначе ще ти избода очите! Майка и дъщеря – едната по-лоша от другата!
– Какво общо има майка ми?!
Ферайе влиза, привлечена от шума.
– Какво става тук?
– Същото както винаги – изсъсква Мелис. – Сценка на лъжи!
– Всъщност това е вярно – включва се Ферайе. – Те работят по проекта от месеци. Аз лично следя всичко.
– В такъв случай, звънни на директора и го отмени!
Зейнеп се разсмива.
– Директор? Мислиш, че сме в гимназията? Проектът е възложен от декана!
Мелис не намира отговор. Само стиска зъби, наблюдавайки как Зейнеп сяда до Еге.
– Хайде, да започваме – казва Зейнеп, игнорирайки присъствието ѝ.
Това още повече ядосва Мелис.
Бюлент тръгва към кантората, съсредоточен върху предстоящите задачи. Но точно пред портата, отстрани на пътя, забеляза познат силует. Гьонюл. Тя с бърза крачка се движеше напред, като нервно се оглеждаше наоколо.
Той спря колата и излезе от нея.
– Гьонюл? Какво правиш тук? – пита той разтревожено.
Очите ѝ са пълни със страх.
– Опитах се да ти се обадя. Не ми отговори… Съжалявам, но трябваше да дойда.
– Какво се е случило?
– Онези, които ме нападнаха в затвора… ме намериха. Не знам как, но имат номера ми. Знаят, че съм тук.
– Не са идвали в дома ти?
– Не. Но се чувствам наблюдавана. Усещам го.
– Добре. Ще се погрижа за това. Ела, ще те закарам.
В кухнята напрежението се покачва. Ферей, раздразнена от поведението на дъщеря си, решава да проведе сериозен разговор с нея.
– Ако си приключила, аз ще отида да ги наглеждам – заяви Мелис, готова всеки момент да се намеси между Еге и Зейнеп.
– Никъде няма да отидеш!
Йълдъз, която стоеше зад плота, реши да се намеси.
– Како Ферайе, ще им направя нещо за пиене – предлага тя, опитвайки се да смекчи напрежението.
Мелис ѝ хвърли презрителен поглед.
– Защо не им сервираш и наденички и фъстъци на сребърен поднос? – отвръща тя.
– Мелис, не бъди груба. Трябва да подишаш малко въздух. Излез навън, веднага! – казва майка ѝ.
– Майка ти е права – добави Йълдъз със задоволство. – Времето е прекрасно, една разходка ще ти се отрази добре.
Мелис я поглежда ядосано.
– Някой ден ти ще бъдеш тази, която ще „излезе на въздух“. – отвръща тя заплашително.
Ферей не издържа повече на нейните приказки. Тя сграбчва ръката на дъщеря си и почти я избутва в двора.
Мелис тупна с крак, стиснала юмруци.
– Изхвърлиха ме навън като куче! – изсъсква тя под носа си. – Но аз няма да ги оставя на мира. Трябва да измисля нещо…
В този момент Мелис вижда… Гьонюл.
Тя стои край пътя и говори с баща си. И това не беше обикновен разговор. Бюлент слага ръка на рамото ѝ в знак на загриженост.
Гневът на Мелис експлодира.
– Дъщеря ѝ краде годеника ми, а тя – баща ми! – изсъсква Мелис. – Това няма да се случи!
Мелис се втурва се към тях, но една силна ръка я спира и я издърпва обратно в двора.
– Пуснете ме! Коя сте вие?!
Човекът, който я спря, носеше бейзболна шапка и тъмни очила.
Жената сваля очилата.
– Лельо Белкис!
– Трябва да ми казваш „мамо“ – усмихва се хищно Белкис. – Но първо да решим какво ще правим с нея.
– Аз ще се погрижа. Просто му пусни!
Белкис успява да я хване в последния момент.
– Не сега, скъпа. Това не е подходящият момент.
– За какво говориш! Тя е дошла пред къщата ми и прелъстява баща ми! Нима аз трябва да стоя и да гледам!
– Успокой се! – каза Белкис. – Нека чуем за какво си говорят.
– Не ме интересува! Притеснявам се за това какво ще стане, когато майка ми разбере!
– Ако вдигнеш скандал, всички ще разберат – предупреди я Белкис. – А ти не искаш истината да излезе наяве в най-неподходящия момент, нали?
Мелис стисна зъби.
– Добре… Но ако каже нещо, което не ми харесва, ще я размажа на място.
Двете навеждат глави иззад оградата, напрягайки слуха си.
– Какво правим, Бюлент? – пита Гьонюл нервно. – Айнур е луд. Ако намери Зейнеп, ще намери и теб. Ако те види, че живееш в къща като тази, няма да те остави на мира.
Бюлент я погледна сериозно.
– Това не е толкова просто. Не се притеснявай.
– Ти не разбираш! Ти не познаваш тези хора. Те нямат какво да губят. Те не вярват в нищо друго освен в парите!
Бюлент я поглежда в очите.
– Ако те вярват в парите, аз вярвам в справедливостта – казва уверено той – Не изглеждаш добре. Хайде, ще те закарам до вкъщи.
Гьонюл се качи в колата му.
Мелис се изтръгва от ръцете Белкис и се втурна напред.
– Татко! – крещи тя.
Но колата вече е потеглила. Тя се скри зад завоя, оставяйки Мелис насред пътя, кипяща от ярост.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
