Хира намира Орхун в градината.
– Можем ли да поговорим малко?
– Разбира се – отвръща той.
– Всички ме гледат така, сякаш ме познават – започва тя. – Не може едно малко дете да играе роля! Прегръдките му не са фалшиви. Светлината в очите му… не може да е лъжа. Аз ти вярвам! – заявява Хира. – Аз съм свързана с този дом! Но миналото ми е скрито зад някаква завеса. Не го виждам. Не го разбирам
Хира поглежда Орхун с онзи търсещ, тих поглед, който сякаш се опитва да се закачи за нещо познато в непознатия свят, в който се е озовала.
– Ще ми помогнеш ли да си върна паметта? – пита тя плахо.
Без да се замисля, Орхун отговаря:
– Бих умрял за теб! Заедно ще направим каквото трябва!
Орхун си поема въздух и подава ръка на Хира. Тя го поглежда изненадана и здраво хваща ръката му. Орхун се усмихва и с палеца, поглажда ръката ѝ, за да не я изплаши.
–Знам откъде да започнем – казва той. – Ела с мен!
Орхун я отвежда в гората до имението – на мястото, където обикновено се усамотява, за да се откъсне от света и да се вслуша в мислите си. Тук, под сянката на старото дърво, той ѝ разказва:
– Това беше моето убежище… преди да се появиш ти. След като ти дойде в живота ми, това място стана наше.
Хира слуша, вперила поглед в зеленината, която сякаш носи спомени, скрити между листата. Започва да задава въпроси. Кои са нейните корени? Как са се запознали?
Орхун отговаря внимателно, сякаш борави с много чупливи спомени:
– Срещнахме се в пустинята. Беше съдба. Но… нека не избързваме. Малко по малко.
Разказва ѝ, че е израснала в Африка. Когато тя пита за родителите си, Орхун замълчава за миг, после спуска вестта внимателно:
– Съжалявам… загинали са в катастрофа.
– Знаех го… – прошепва Хира. – Не знаех коя съм, но предчувствах, че те са загинали! Чувствах го някак вътре в себе си.
– Муса те е спасил и те обича като собствена сестра – продължава Орхун. -Аз му имам голямо доверие защото знам колко си му ценна.
Хира се опитва да разбере още, но Орхун я спира нежно:
– Да я караме полека! Не искам да се преуморяваш! Искам да ти покажа и други места! Хайде да вървим!
След това Орхун я води по-близо до къщата. Градината, казва ѝ, винаги е била любимото ѝ място. Разказва ѝ как някога са танцували пред входа. Споменава и за Аличо, че тя много е обичала да прекарва време с нето, да рисуват и да се забавляват в градината.
Орхун и Хира се прибират в къщата. Той да я заведе при Али, но Аслъ ги спира:
– Той спи. Оставете го да си почине.
– Добре – казва Орхун. – Тогава да отидем в кухнята.
Аслъ е бясна като вижда как Орхун се държи с Хира.
В кухнята Орхун припомня на Хира, че е обичала да готви и прекрасно се е справяла. Как вкусните ѝ ястия събират всички около масата. Муса, Халисе, и дори Гонжа ѝ разказват весели спомени. Гонжа отбелязва, че тепърва се учи от Муса и Халисе. Аслъ, която влиза в кухнята, за да остави подноса, ги прекъсва като казва на Гонджа, че ако нещо стане с Али веднага да ѝ се обиди.
– Аз излизам! Както говорихме, ще се върна утре, за да видя Аличо – обръща се тя към Орхун.
Той само кимва. А Хира ѝ се усмихва. Аслъ излиза от кухнята.
– Знам всички тук, но коя е Аслъ? – пита Хира неочаквано.
– Стара приятелка, занимаваше се с Аличо, докато те нямаше, помогна му да се съвземе! – отговаря Орхун.
–Слава Богу – отвръща Хира.
–Ако искаш да приключваме за днес – предлага Орхун.
–Мога ли да остана тук? – пита тя.
–Разбира се, аз има работа ще бъда в кабинета си – отговаря Орхун. –Вратата вляво след стълбите.
Хира остава в кухнята. Муса и Халисе ѝ разказват с умиление как им е липсвала. Споделят, че само тя е умеела да приготви кафе, което г-н Орхун обича. Дори когато Гюлнур, дъщерята на Халисе опитала да направи същото, той дори не го опитвал
Междувременно Аслъ се обажда на свой лекар, приятел. Казва му, че има „приятелка“, която е претърпяла инцидент, и иска да обсъдят възможността да ѝ се даде лекарство, което да блокира паметта ѝ.
Предлага среща на кафе, за да поговорят по-дискретно.
Кенан седи в кантората си и работи, когато шумът на играещи деца отвън достига до ушите му. Слуша ги с полуусмивка – смях, викове… Докато изведнъж гласовете замират.
– Топката отиде много надалеч! – чува едно от децата.
След това – тишина. Сякаш улицата е опустяла. Нещо в Кенан се свива. Той притеснен излиза на улицата.
– Нефес? – извиква той с напрегнат глас. – Нефес?
В главата му проехтяват думите на Рашид:
„Ще взема внучка си без предупреждение, господин Кенан.“
– Нефес! – вика още по-силно, а сърцето му бие учестено.
Накрая тя се появява, задъхана, с леко намусено лице.
– Къде беше? – пита той строго. – Какво бяхме се разбрали?
– Топката се търкулна по-надалече, затова отидохме да я вземем – отговаря Нефес, гледайки встрани.
– Повече няма да тичаш след топката! Не искам да излизаш сама! Ясно ли е?
В този момент в разговора се намесва Нурша.
– Тя просто отиде да вземе топката. Защо се ядосваш толкова?
Кенан я поглежда намусен.
– А, ето я и детективката! Тъкмо се чудех къде се криеш.
– И ще бъда тук, оттук нататък – отговаря Нурша спокойно, но уверено.
– Значи си взела решението – отбелязва той, като преценява думите ѝ.
– Разбира се. Или се съмняваш в адвокатските ми умения?
– Нищо не мога да кажа. Времето ще покаже. Но трябва да призная, че ти отива тази увереност.
– Не се тревожи. Скоро ще се убедиш сам!
Малко по-късно през деня, докато се прибира от пазар Рашид се чуди къде ще си намери адвокат, когато спира пред кантората на Нуршах.
В паметта на Рашит изплува лицето на Нуршах – същата, която се караше с Кенан. Той се приближава до офиса ѝ и влиза със сълзлива история:
– Дъщеря ми почина преди година… Единственото, което остана от нея, е внучката ми… Но зет ми не ми позволява да я виждам… Има пари намесени… Може би наследство от предишния ѝ тираничен съпруг… Не знам… Но искам да я виждам… Тя е всичко, което имам…
– Ако е така, той няма право да ви спира – казва Нуршах с подозрение – кой е този човек?
– Казва се Кенан…
Нурша го поглежда съсредоточено и настоява да ѝ разкаже всичко от самото начало. Слуша внимателно, а с всяка дума по лицето ѝ се изписва изненада. Първият ѝ случай като адвокат се оказва… срещу съседа ѝ Кенан. Спомняйки си за всичките им сблъсъци и напрежение, тя стиска зъби. Ще му го върне. И ще изтръгне детето от ръцете му.
– Тогава, господине… ще ви кажа какво ще направим… Ще я отнемем от ръцете на този дивак! – заявява уверена Нуршах.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
