Тя затваря , после рязко се обръща и замръзва, виждайки Семра пред себе си.
– Мамо…? – казва тя несигурно.
– Значи ти си предателят! – гръмва жената и удря дъщеря си с всичка сила.
– Мамо, аз… – Ясемин избухва в плач.
– Замълчи! Не смей да ме наричаш майка! Как можеш да предадеш собственото си семейство! След всичко, което е направила за теб, как можеш да изпратиш сестра си на смърт! Това момиче пожертва целия си живот за теб, отказа се от младостта си, а ти какво направи! Хвърли я на хиените! Не, ти не можеш да бъдеш моята Ясемин… Моята Ясемин беше различна. Тя не беше толкова неблагодарна и нелоялна. Засрами се!
– Мамо, кълна се, не е това, което си мислиш! – моли Ясемин през сълзи. – Не знаех, че всичко ще свърши така! Не исках нищо да й се случи! Опитах се да я предупредя, но тя не ми отговори… Използваха ме! Моля те, не ѝ казвай нищо…
– Напразно те чаках. Седем години напразно проливах сълзи. Ти не си дори сянка на сестра си! Не си наследила и частица от нейното добро сърце. Но тя ще разбере… Ще разбере за кого е рискувала живота си и кого е защитавала толкова яростно!
– Майко, моля те, не ѝ казвай! – Ясемин моли, като я хваща за ръката. – Всеки прави грешки! Ти също си допускала грешки…
– Да, но моите грешки се дължаха на невежество. Ти ги направи умишлено. Нарочно!
– Не, кълна се, че не съм го направил! Не беше нарочно! Умолявам ви…
Семра я поглежда със строг поглед.
– Благодаря на Бога, че сестра ти е жива. Добре, ще си мълча. Но не и заради теб. За нея. Нека само да се възстанови… Тогава знам какво ще направя.
