Действието продължава от предния епизод. Яман гледа спящата Сехер и прошепва, че много му липсва. Яман не може да устои и ляга до нея, само за да усети аромата ѝ. Сехер не усеща кога Яман ляга до нея леглото, но го усеща в сънищата си, вижда само Яман. В съня ѝ той ѝ подава ръка, тя я поема без колебание, и всичко започва отначало – с нежност, с обич, сякаш никога не са се разделяли.
Юсуф се събужда посред нощ, но когато ги вижда да спят заедно, не се приближава до тях, а радостен се връща в леглото си.
Сутринта Сехер отваря очи. Споменът за съня ѝ все още е ярък. Поглежда към Яман до нея. Не усеща гняв. Нито неудобство. Само едно странно спокойствие. Може би, защото в дълбините на сърцето си винаги е знаела, че Яман никога не си е тръгвал истински от нея.
