Кенан се връща ядосан от срещата си с Рашид и влиза в кантората. Докато Фатих седи на масата и преглежда документи, Кенан обикаля из стаята неспокойно, почти като обезумял. Фатих е изненадан от поведението му. Кенан ядосан му споделя, че Рашид, няма никакво намерение да се откаже от попечителството над Нефес, и дори нарича детето „завещание от дъщеря си“.
Фатих разбира тревогата му, но го уверява, че няма за какво да се тревожат – няма как да отнемат Нефес от Кенан, особено при положение, че се грижи прекрасно за нея. Според него, целият свят вижда това.
Докато Фатих говори, в кантората се появява сериозна жена облечена в строг костюм. В този момент Кенан удря ядосано стената с юмрук. Жената го гледа изненадано. Фатих я забелязва и се прокашля.
Кенан поздравява жената, като се опитва да се съвземе, а жената се приближава до него и му казва, че е от социалните служби и е назначена като вещо лице по делото за попечителство на Нефес Карджъ. Кенан изненадан обяснява, че Нефес е на училище. Жената обяснява, че вече се е видяла с нея, преди да дойде при него. Кенан се ядосва, но се опитва да запази спокойствие.
– Не бях уведомен – казва Кенан.
– Предпочитаме посещенията да бъдат изненадващи, за да не се влияят децата. Ще се радвам, ако мога да видя средата, в която живее Нефес, г-н Кенан!
Фатих веднага се намесва с усмивка и дружелюбен тон.
– Разбира се! Нефес е нашата малка принцеса. Стаята ѝ е насам, ще ви я покажа.
Фатих повежда жената напред. Тя го следва без да показва емоции, а Кенан ги наблюдава притеснено и напрегнато, вървейки зад тях.
Фатих се опитва да създаде добро впечатление, като говори за Кенан с възхищение – колко добре се разбира с децата и как обичат да го викат за съдия на мачовете. Жената слуша учтиво, но дистанцирано, което кара Кенан да се намеси и да приключи разговора. След като жената си тръгва, Кенан въздъхва с облекчение. Въпреки окуражителните думи на Фатих, Кенан остава неспокоен, тъй като знае, че служителката вече е говорила с Нефес. Надява се, че детето е казало колко много го обича.
