Междувременно Ясемин вече е решила да признае истината на сестра си, когато изведнъж получава съобщение от Джанер, свой приятел от бандата: „Отвън съм. Излез, важно е.“ Момичето излиза пред портата, където я чака младежът.
– Защо си дошъл? – пита тя с тревога.
– Донесох ти съобщение от батко ти Ертул – казва той, подавайки й найлонова торбичка. Вътре има пуловер и малка бележка. Ясемин чете писмото от бившия си шеф: „Това е пуловерът, който носеше, когато те спасих. Винаги съм те пазил. Както те измъкнах от ръцете на бандата просяци, така бих го направил отново. Не съм дал заповед да стрелят, опитах се да го спра. Никога не бих наранил теб или семейството ти.“
– Ти искаше да го убиеш, но той дори не ти се сърди – казва Джанер, наблюдавайки реакцията на момичето. – Той каза, че независимо от всичко ти си негова сестра. Иска да се срещне с теб. Чака те на уговореното място.
– Ще отида, но само за да му кажа, че всичко свърши – мисли си Ясемин.
В този момент от къщата излиза майка й и вижда дъщеря си да разговаря с момчето от бандата. Семра веднага стига до заключението, че Ясемин, противно на уверенията си, не е изоставила стария си живот. Решава да каже истината на Дуйгу. Ясемин се опитва да я спре, но жената е непреклонна.
