Междувременно Яман седи на дивана и въздиша тежко. Дженгер се приближава към него.
– Мислех, че сте имали добър ден – отбелязва той предпазливо.
Яман прокарва ръце по лицето си, сякаш се опитва да изтрие напрежението.
– И аз така мислех. Но всичко се преобърна. Срещнах се с Азис… в дома ѝ. Той ѝ каза да стои далеч от мен. Посъветва я, сякаш има право да ѝ нарежда какво да прави. Предупредих го – да не преминава границата. Ако някой, въпреки че е предупреден, направи същото, е ясно, че има скрити мотиви. Той не е загрижен само за лечението ѝ. Има и нещо друго зад това.
Дженгер се поколебава за миг, после поглежда сериозно Яман.
– Г-н Яман, отдавна искам да ви кажа нещо. Мисля, че вече е крайно време. Г-н Азис… той е син на Исмет Яхяоглу.
Яман се надига рязко от дивана. Погледът му става остър, изпълнен с възмущение.
– Какво?! Откъде знаеш това?
– Видях снимка на него с баща му… в кабинета му – отговаря Дженгер, опитвайки се да остане спокоен.
Очите на Яман потъмняват от гняв.
– Това е синът на най-големия ми враг! Как можа да го премълчиш?! Аз… аз поверих жена си на врага си!
Дженгер въздиша тежко. Гласът му звучи виновно, но твърдо.
– Исках да ви кажа веднага, когато разбрах. Но вие сам казахте, че г-жа Сехер минава през труден период. Терапията ѝ помага. Не исках да проваля всичко. И… понеже вие сам намерихте този лекар, реших, че е просто съвпадение.
Яман едва сдържа гнева си.
– Да, аз го намерих. Но щом е разбрал кой съм, е решил да използва това. Това не е случайност. Това е планирано!
Той посяга рязко към телефона и набира бързо номер.
– Недим, трябва незабавно да разследваш миналото на д-р Азис. Искам да знам всичко за него. Абсолютно всичко!
