Нуршах седи на бюрото си в малкия си офис, загледана в документи. Не успява дори да вдигне поглед, когато вратата се отваря с трясък и в стаята нахлува Кенан. С гневен поглед той се приближава и удря с длан по бюрото.
– Правиш толкова голяма грешка, че никога няма да си простиш за нея!
Нуршах се сепва, но бързо се овладява. Изправя се, решителна, и отвръща със същия жест – удря по бюрото, очи в очи с Кенан.
– Знам какво правя. Става дума за дете!
Погледът на Кенан не трепва, остър и студен.
– Ще си върна дъщеря ми от този човек. И тогава – ще си платиш за всяка секунда, в която Нефес е била далеч от мен!
Нуршах избухва:
– Изобщо не ме изненадваш! Дивак! Нападаш и заплашваш? За кого се мислиш?
В този момент вратата на офиса на Нуршах се отваря и влиза майстор Якуп и застава между тях.
– Спрете, хора! Какво правите?
Нуршах, видимо разстроена, се обръща към Якуп.
– Чичо Якуп… нали ми каза, че хората от квартала са добри…
– Майсторе, тя ми отне дъщерята – казва Кенан, дишайки тежко.
– Току-що разбрах. И дойдох веднага. Момиче, какво направи? Повери агнето на вълка? – казва майстора.
Думите му поразяват Нуршах. Тя знае, че майстор Якуп не говори празни приказки. Нуршах е вцепенена. Вижда в очите на Кенан само гняв. Обръща се към майстор Якуп:
– Не разбрах, чичо Якуп? Господин Рашид… беше съсипан, плака пред мен.
– На Рашид не може да се вярва, момиче. Излъгал те е!
Кенан прави крачка напред.
– Дъщеря ми живее в дом, който мрази! И защо? Заради теб! Знаеш ли какво преживява това дете? Казах ти, че грешиш, че не трябва да поемаш делото! Но кой ме слиша!
– Кенан, успокой се, синко – намесва се Якуп. – Седнете, поговорете!
– Дори заради теб, майсторе, няма да остана тук нито секунда повече! – заявява Кенан. – Нищо не е приключило! – Кенан се обръща към Нуршах. – Няма да постигнеш каквото искаш. Ще си върна дъщеря ми – въпреки теб!
Кенан излиза като затръшва вратата. Нуршах остава неподвижна.
