Българските зрители познават чаровния Емре Къвълджъм в ролята на Селим от „Намери ме“. Именно тригодишното му участие в успешния ежедневен сериал го превръща в разпознаваемо лице от малкия екран в редица страни по света. Преди да се озове под светлините на прожекторите обаче Емре работи като инженер-химик и изучава специалност „Безопасност на труда“. Излиза в едногодишен отпуск, за да участва в първия си проект пред камера. Оттогава записва името си в общо 10 продукции, последната от които е драматичната сага „Прощално писмо“, в която изпълнява глава роля.
32-годишният актьор сподели подробности за личния и професионалния си живот в интервю за вестник „Хюриет“.
Материалите на сайта на вестник „ТВ сага“ са авторски и неправомерното им използване е в нарушение на Закона за авторското право и сродните му права.
Рядко присъстваш в медийното пространство, но имаш много почитатели. Рекламно лице си дори на индонезийска марка. На какво според теб се дължи популярността на турските сериали в чужбина?
- Първият телевизионен проект, в който участвах – „Намери ме“, се излъчва с голям успех в много страни по света, включително и в Индонезия. Не очаквах, че ще бъда толкова добре приет там, но тази държава вече има специално място в сърцето ми. Нашите сериали засягат разнообразни житейски теми. Освен това турската култура привлича вниманието на чуждестранните зрители. Смятам, че в продукциите, които ние създаваме, всеки може да открие по нещо за себе си. Това превръща Турция в една от водещите страни в киноиндустрията.
На таланта или на външния си вид отдаваш популярността си?
- Актьорската професия е като самия живот. Качествата, които ни правят успешни личности, ни помагат да се развиваме и в сектора. Разбира се, последната дума винаги е на публиката. Може да ви прозвучи банално, но никога не съм искал да съм главния герой с перфектна външност. Много второстепенни персонажи могат да привлекат вниманието към себе си и дори да засенчат основните образи. Затова винаги се стремя да давам най-доброто от себе си и да надграждам играта си, без значение от поверената ми роля.
В момента те наблюдаваме в образа на Мехмет от „Прощално писмо“, приличате ли си с героя ти?
- Аз също съм много зрял и се стремя да водя спокоен начин на живот, обичам да планирам бъдещето си, отдаден съм на професията си и мога да бъда много емоционален. Щастието на човека, когото обичам, винаги е мой приоритет. Освен това също като него бих се борил за любовта си.
Налагало ли ти се е да го правиш?
- Не, отношенията ни с половинката ми се развиха естествено и с течение на времето.
С узбекистанската актрисата Юлдуз Раджабова се запознавате на снимачната площадка. От пръв поглед ли се влюбихте?
- Да, имахме привличане от самото начало. Тя беше моя екранна партньорка в съвместна продукция между Турция и Узбекистан, посветена на живота на Мендирман Джалалудин – последния владетел на Хорезмийската империя. Заради пандемията от Ковид-19 се наложи да остане тук в продължение на 7-8 месеца. През този период се опознахме и започна нашето приключение.
Романтичен ли си?
- Не особено, по-скоро съм забавен. Обичам да се шегувам, мога да бъда както приятел, така и любим на жената до себе си.
Как се справяте с връзката от разстояние?
- Предизвикателство е, но за щастие успяваме да преодолеем негативните аспекти и ценим повече времето, което прекарваме заедно.
И двамата сте актьори, разбирате същността на професията, но случва ли се все пак да те ревнува, когато те наблюдава в по-горещи сцени? Вече видяхме такива в „Прощално писмо“.
- Има известна ревност. В телевизионните сериали в Узбекистан няма сцени с целувки или разсъбличане. Така че тепърва свиква с особеностите на нашата киноиндустрия. Ако оставим шегата настрана, истината е, че лесно преодоляваме тези ситуации, тъй като и тя самата е запозната с работата на снимачната площадка.
Винаги ли си бил красив?
- Красив ли съм? Благодаря. Докато следвах в колежа, започнах да получавам повече женско внимание. Спомням си, че мои приятели се шегуваха, че стоят близо до мен, за да ги забелязват дамите. Разбира се, не започнах да се занимавам с актьорство заради външния си вид.
Флиртуваш ли?
- Не, изобщо. Прекалено съм срамежлив, за да го правя. В гимназията бях влюбен в едно момиче в продължение на 3-4 години. Така и не събрах смелост да го заговоря. Във връзките, които съм имал, обикновено партньорките ми са привили първата крачка.
Избрал си трудна професия за срамежлива личност.
- Всъщност когато съм на снимачната площадка успявам да превъзмогна притеснението си. Благодарение на актьорството преодолях тази своя черта.
Родом си от Малатия. Земетресенията засегнаха ли твои близки?
- Семейството ми отдавна живее в Истанбул, преместихме се, когато бях на 10 години. Но имаме роднини в Малтаия, преживяхме тежки моменти. За щастие никой от близките ми не пострада, но дълго време не можеха да влязат в домовете си. Психологическият стрес е много голям.
Разкажи ни за семейството си.
- Баща ми е пенсионер, а майка ми – домакиня. Имам двама братя. С единия сме разнояйчни близнаци. Не си приличаме физически, но тонът на гласовете ни, движенията и израженията на лицата ни са еднакви.
Имате ли специална връзка?
- Тя е по-характерна за еднояйчните близнаци, но определено имаме по-различни отношение от тези между останалите братя и сестри. Той живее в Сидни, Австралия, но сякаш винаги е с мен. Непрекъснато мисля за него, усещането е странно.
Бил си инженер-химик по професия. Как стана актьор?
- Започнах да работя, докато следвах в колежа. Посещавах уроци по актьорско майсторство през свободното си време. Навлязох в бранша без мениджър.
Вярно ли е, че си излязъл в отпуск, за да участваш в първия си филм?
- Да, наистина беше така. Нямаше как да се занимавам с актьорство без необходимото образование, но трябваше и да се издържам. През деня работих, а вечер посещавах курсове. Един ден получих предложение за участие във филмова лента. Взех си годишен отпуск и за пръв път се озовах на на снимачната площадка. Напуснах компанията, за която работих, скоро след премиерата на продукцията, защото ми предложиха нов ангажимент. Започнах от дъното, съвсем сам. Затова толкова оценявам всеки проект, в който участвам, и възможността да практикувам тази професия. Бих посъветвал всички, които тепърва навлизат в бранша никога да не се отказват от мечтите си и да не се поддават на отчаянието, защото един ден ще получат своя шанс.
Материалът Емре Къвълджъм – от инженер-химик до любимец от малкия екран е публикуван за пръв път на Вестник TV Сага.
