След като Рючхан се обади на Тюркян, че иска да поговори с нея, Тюркян пристига в ресторанта, където свекърва ѝ вече я чака. Разговорът е доста нервен от самото начало.
-Мислиш ли, че не знам, че се опитваш да ме скараш със сина ми? – пита Рючхан.
-Не знам!
-Наистина? След делото ти накара сина ми да тича след теб. Опитите ти да се преместиш в друга къща… Какво правиш? Какво става?
-Нищо не съм направил. Сомер го прави!
-Престани, мислиш ли, че ти и твоята старомодна, снобска маминка ще вкарате сина ми в капан?
-Госпожо Рючхан, моля ви, внимавайте какво говорите за майка ми!
-Аз говоря с добре за добрите хора! Твоята умна майка е намерила богато семейство и се опитва да вкара дъщеря си в него. Но аз я предупредих. Казах, че не те искам в семейството си. Казах ѝ: Дори и двата свята да се съберат, Тюркян и Сомер никога няма да са заедно!
-Чакайте малко. За какво говорите? Говорил ли сте с майка ми?
-Не се преструвай, че не си знаел за това. Познавам ви много добре. Бихте продали и бъбрек за пари. Що за семейство сте вие? Прилепили сте се към нас като кърлежи и не искате да се пуснете!
-Как се осмелявате? Откъде тази смелост да унижавате мен и семейството ми?
-Аз съм Рючхан Корман! Мога да смачкам теб и семейството ти с едно щракване на пръстите си!
Тюркян се надига, поглежда свекърва си с омразен поглед и отговаря: -Вие сте една бедна, самотна жена, която е попаднала в капана на собственото си зло сърце!
Тюркян напуска ресторанта.
