Митхат пристига в дома на Мелек, където са Керем и Махмуд. Митхат прави чай в кухнята, и пита брат си Махмуд, какво се е случило.
-И ти не знаеш… Мелек и Халил заедно са ходили в Адана. Като се връщали на Мелек ѝ станало лошо, виждаш я сам в какво състояние! Бледна е и не може да стои на краката си, едва, едва се държи! Аз нищо не ти казах, защото Керем е тук. Като ѝ станало лошо Халил я докара вкъщи, а в градината дойде края на света. Аз бях там, татко, чичо Джумали, Алпай… Татко ако можеше щеше да се превърна в камък като видя и чу всичко това! Той не можа нищо да каже, а след това си тръгна. Позвънях на Кадрие, за да попитам, дали се е върнал вкъщи, но не се беше прибрал.
-Аз не знаех, защо са ходили в Адана? – пита Митхат.
-Ходили са по-работа свързана с школата.
-Добре, батко, те по-работа са отишли!
-Ти шегуваш ли се с мен? – Махмуд е шокиран, че брат му реагира така спокойно на всичко станало. Митхат му отвръща, че е взел пример от него и не иска да притиска повече Мелек. Митхат му предлага да отиде да провери какво става с баща им, а той тази вечер ще остане при Мелек.
Митхат и Махмуд се връщат при Мелек и Керем.
-Какво правихте цял час в кухнята? – пита Мелек.
Митхат отговаря, че е накарал Махмуд да измие съдовете… Махмуд казва, че ще отиде да провери как е баща им, а Керем също казва, че е време да си ходи.
