Сомер се преоблича, когато вижда Тюркян на терасата.
-Какво правиш тук? – пита я той.
-Аз не можах да заспя, не знаех как си? Добре ли си? Аз дойдох, за да ти върна тези пръстени. От вътрешната страна на тях пише имената да двама, които въобще не се познават един-друг. Странно и тъжно, нали?!
Сомер посяха затваря ръката на Тюркян, в която са пръстените и казва:
-Така е, ние не се познаваме един-друг, ние сме двама непознати! Аз никога не съм решел косите ти, не сме ходили никъде за дълго, не съм заспивал на коленете ти, ние с теб трябваше да спим заедно не защото бяхме принудени, а от любов…
Тюркян погалва Сомер по лицето.
-Когато излизаше от вкъщи без да закусиш, аз не можех да ти скарам, не можех да те утеша когато беше уморен и нервиран…, защото не ми позволяваше… Аз можех да те обичам само в сънищата си… Ние с теб не можехме да мечтаем за бъдещето си, Сомер!
Сомер хваща ръката на Тюркян и ѝ казва:
-Аз дори не знам, какво обичаш… Двамата се приближават един до друг, като притискат челата си. – Не знам как си пораснала, къде си падала… Толкова много ни предстоеше да направим… Знаеш ли, аз много исках да целуна петното на шията ти… Сомер отмества косата на Тюркян и я целува… Двамата изглеждат много щастлива…
След секунда разбираме, че всичко това Сомер си е представял…
