Действието се пренася в имението. Сехер е направила любимите лимонови сладки на Юсуф и ги вади от фурната, като му казва, че трябва да изчакат да изстинат и след това ще си похапнат.
-Лельо, независимо на колко години съм, аз винаги ще обичам твоите сладки с лимон!
-А, аз винаги ще ги правя за теб, независимо колко голяма си, миличък!
-Лельо, ти знаеш ли, какво изненада чичо ми е приготвил?
-Трябва да почакаме и ще разберем!
В този момент при тях влиза Яман и им казва, че ако са свършили може да дойдат в хола.
Яман пуска видеото, което са направили, когато се е родил Юсуф.
-Лельо, ти не си ме виждала като бебе? – пита Юсуф.
-Не, миличък – отговаря Сехер.
-Тук си само на два дни, юначе, това е най-слънчевият ден в нашия живот! – казва Яман.
-А, кой е заснел всичко това? – пита Юсуф.
Яман отговаря, че това е баща му.
В хола влиза Зия и пита радостен Яман откъде е намерил това видео. Стигат до първите стъпки на Юсуф, където Яман му е обещал, че никога няма да му позволи да падне, че винаги ще бъде до него. Разстроен Яман излиза на терасата. Сехер също едва крие сълзите си. Тя също излиза на терасата.