Действието прескача на сутринта. Мелек прави закуска и казва на Керем да ходи да види как е сестра му и извика да хапне. Керем казва на майка си да я остави, като се наспи сама ще излезе.
-Керем, Дефне цяла нощ плачеше, а аз не знаех какво да направя. Може би ако ми сподели ще ѝ олекне!
-Мамо, не се измъчвай! Тя няма проблеми, а любовни терзания!
-Не знам, кога толкова бързо се е влюбила, дойде в школата…
-Не, мамо тя се е опитала да те ядоса, Дефне все още мисли за Йомер! Но, тази работа няма да стане, това е невъзможна любов.
В този момент влиза Дефне, а Мелек радостна я прегръща и ѝ слага да закуси.
-Мамо, как върви работата с школата? – пита Керем.
-Днес, ще ходя да си събера нещата и ще се прибера! Защото там положението е критично! Племенникът на чичо Хафъз иска да я продаде, а дядо ти и дядо ти Джумали искат заедно да я купят. Керем казва на майка си, че след като дядо му и Джумали искат да я купят, то явно идва края на света.
-Да, техните обиди и омраза никога няма да свършат, но заради школата се обединиха! Да, това е добре, но те имат условие и не искат аз да работя там!
-Защо? Какви проблеми имат с теб? – пита Керем.
-Синко, проблемите им с мен никога няма да приключат! – отговаря Мелек. -Но, баща ви много ме ядоса, защото дойде заедно с партньора си и обяви, че иска да купят школата, разбрах, че и повече пари ще платят. Днес при баща си ли ще се върнете?
-Не, нека да ни търси! – отговаря Керем.
