Действието продължава от предния епизод. След като Рючхан заяви, че има чест и никъде няма да ходи с Тюркян, която е дръзнала да я погази и излиза бясна от стаята.
Сомер тръгва след майка си и влиза в кабинета ѝ.
-Какво отново правиш? Какво искаш? Що за гняв и обида? Не можем ли, поне един път да седнем нормално на масата! Когато правиш така, на мен започва да ми липсва спокойствието в къщата на татко Садък!
-За да получиш това спокойствие както в дома на къщата на Садък, човек трябва да бъде безсърдечен и неблагодарен!
-Мамо, преминаваш границата! Тези хора, какво ли не, преживяха! Защо не стоиш настрана от тях! Остави ги на спокойствие и престани да се гневиш на Тюркян, защото тя не е виновна и аз вярвам в това!
-Браво! Бързо те отровиха! Ако обичаш така Садък, защо не заминеш от тук, завинаги?! Майка ти такива препятствия е преодоляла! Ти разбираш ли това? Не! Ти си сляп! Ти нито ме чуваш, нито това което говорят зад гърба ни.
-Не ме вълнува, кой и какво говори! Аз вярвам на Тюркян! Край! – крещи Сомер.
-Аз не вярвам!
-Ти.. ти не искаш да бъда щастлив, нали?
-Заради това момиче, ти си сляп и глух! Ако аз си мълча и ѝ разрешавам да живее в този дом е само заради теб! Не чакай, че ще я приема и забравя всичко, което се случи! Тя опозори семейството ни! Това не мога така лесно да забравя и приема, синко! Извинявай! Аз съм много изненадана, как ти си приел всичко това! Когато прегръщаш Тюркян, не си ли спомняш всеки път, че и Ферит я е прегръщал?!
-Мамо, замълчи, моля те!
-Спомни си тази фотография във вестника! Аз например не мога да я забравя!
-Стига! – крещи вбесен Сомер.
Рючхан напротив, не мисли да спре, а започва да го атакува. -На твое място аз щях да се побъркам!
Едва сдържайки гнева си Сомер излиза от стаята.
