В същото време Халил влиза в стаята при сестра си Бирсен, а тя го моли да ѝ прости, защото е прекалила, но е била много нервна…
-Како, а аз исках да те питам, защо говориш така за мен?
-Не се разстройвай, аз съм си заслужила това!
-Какво означава това?
-Ти, прости ли ми?
-Како, ти беше права! Аз казах всичко това защото бях нервиран, ти ме познава?!
-Баща ти, звъня ли ти?
-Не, не съм го виждала!
-Добре, ние го познаваме, ще си намери някой, на който да изкара гнева си!
Бирсен иска да каже нещо на брат си, но влизат Юсуф и Серай с чичо си Мехмед и стринка си. Мехмед и жена му си тръгват, а Юсуф и Серай остават при майка си. Халил също си тръгва, като вика племенника си отвън и му дава малко пари, за да купи нещо за ядене, когато огладнеят.
-Дядо ти знае ли, че майка ти е в болница?
-Не като тръгнах от дюкяна, той остана да готви!
-Няма да му казваш, че майка ти е в болница, че е паднала и не е добре, няма да го радваме! – предупреждава го Халил.