Ядосан Сомер пристига пред полицията, където Рючхан излиза с адвоката си. Адвоката съветва Рючхан да говори с Мине, защото от нейните показания зависи по-нататъшното развитие на нещата.
-Какво искаш да кажеш, че всичко зависи от това, което тя ли ще каже? Моите думи нямат никакво значение ли? – ядосва се Рючхан.
-Така е, защото тя е потърпевшата! Ако подаде жалба, ще ви създаде проблеми! Ще е хубаво да поговорите с г-жа Мине! – отвръща адвоката.
-С нея няма какво да говоря! Какво ще моля тази нискостояща жена ли, да каже истината! – оказва Рючхан.
В този момент пред полицията пристига ядосан Сомер.
-Синко, ти говори ли с Мине? Тя отново се опитва да ме наклевети! – казва Рючхан виждайки Сомер.
-Може ли, да се качиш в колата ми! – казва Сомер.
-Какво ти каза? Отговори ми! – настоява Рючхан.
-Мамо, ще се качиш ли в колата! – повтаря Сомер. Рючхан се качва в колата на сина си, а Сомер казва на шофьора на майка си да го следва.
Рючхан пита сина си, дали Мине ще подаде жалба срещу нея. Сомер ѝ отговаря, че след като се страхува, защо го е направила. Майка му отговаря, че Мине сама е паднала, а тя е отишла да поговори с нея.
-Мамо, как може да стигнеш до там, като знаеш, че детето е от мен!
-Аз нищо не съм правила! Но, браво поне съмненията относно детето са изчезнали от главата ти! Как може да си помислиш, че ще навредя на собствения си внук?!
-Защото не знам, дали имаш съвест! Мине каза, че ти си я блъснала!
-Тя лъже и не може да го докаже!
-Мамо, и ти не можеш да докажеш обратното! – ядосва се Сомер.
-Ще подаде жалба, така ли?
-Не, каза аз да реша! Знаеш ли, ако не бях допуснал да доведеш Тюркян до болницата, тогава, нищо от това нямаше да се случи! – казва ядосан Сомер и отбива спира автомобила си и излиза от него.
