Вечерта Сомер отива на яхтата при баща си. Йозер го пита как е Тюркян, а той му отговаря, че е добре и преди малко я е закарал при баща ѝ.
-А, ти как си?
-Как да съм?! Не мога да погледна Тюркян в лицето! Едната част от мен е пълна от щастие, а другата от срам!
-За какво говориш, синко, за какво щастие и срам, не разбирам?!
-Аз станах баща, татко!
-Какво?! -изненадан е Йозер.
Сомер му разказва, че Мине е родила преждевременно. Йозер щастлив го пита, защо не му е казал. Сомер му отговаря, че с толкова неща е трябвало да се справи, че не му е останало време. Йозер става и щастлив прегръща и поздравява сина си.
Камерата ни показва, как Мустафа наблюдава отстрани, как Йозер прегръща брат му.
– Знаеш ли, как се казва? Кираз!
– Името на покойната ти баба?!
-Сомер, делото за установяването на бащинство, е много сериозна работа! – казва Йозер.
-Знам, но това е единственият път да оформя документите!
-Сомер, разбирам те, но ти уверен ли си, че Мине не те е излъгала, че това дете е твое?!
-Не, детето е мое! Ако я видиш колко е малка, татко, и красива! Нищо не е по-важно от момента, в който за първи път видях Кираз!
-Ти си прав, но какво ще стане с Тюркян? Сомер, в битката, в която ще влезеш, последствията може и да не те зарадват, синко! Може завинаги да загубиш Тюркян!
-Аз станах причина, че на тази земя се роди още една душа! Аз ѝ обещах, как мога да ѝ обърна гръб?! А, Тюркян е моята любима жена, моето всичко, но Кираз е моя дъщеря и ако не се погрижа за нея, не мога да продължа пътя си!
-Ти си прав, но Тюркян ако разбере от друг…
-Татко, аз ще говоря с Тюркян, ще реша проблемът с Нихат, ще осигуря безопасност на дъщеря си и всичко ще разкажа на Тюркян!
