Междувременно Дерия се среща с Хакан.
-Заминавам! – обявява Хакан.
-Къде?
-За Канада!
-В каква Канада? За какво говориш? Имате ли мач там?- не разбира Дерия.
-Не кандидатствах за обмен на студенти, ще продължа обучението си там!
-Откъде се появи това толкова внезапно? – пита изненаданата Дерия. – Защо не ми каза за това по-рано?
-Не се надявах много. Не беше сигурно, че ще успея!
-Значи решението ти е окончателно? – В гласа на момичето отекват гняв и възмущение. -Решил си, че е настъпил подходящият момент да оставиш Дерия и да заминеш, нали?
-Дерия, виж… – Хакан иска да хване ръката на момичето, но тя се отдалечава.
-Ти ми каза, че никога няма да се разделим, че винаги ще бъдем заедно, а сега ми причиняваш това!
-Не е така. Не съм очаквал това. Опитай се да разбереш, че става въпрос за моето бъдеще!
-За твоето бъдеще, нали? Когато градиш своето бъдеще, ти унищожаваш моето, Хакан! Кого излъга, когато ми каза, че ще отидем в Измир и ще учим заедно? – В очите на Дерия се стичат сълзи.
-Всичко е наред, успокой се…
-Хакан, върви си!
-Не, първо ме изслушай! – Той подава на Дерия самолетен билет. -Продадох мотора си, за да купя билет за теб. Полетът ми е в петък, въведи дата и елате, когато искаш.
-Сериозно ли? – Гласът на момичето отново придобива нежност.
-Доколкото е възможно. Получаването на паспорт и виза може да отнеме няколко седмици. Ако се запишем на езиков курс там, ще е по-бързо! – Той прегръща любимата си. – Какво ще кажеш? Ще дойдеш ли с мен?
-Да, да, да! – крещи Дерия и щастливо се увива около врата на момчето. Той я завърта във въздуха.
