По-пътят за имението Яман спира автомобила. Сехер го пита, защо е спрял.
-За да подишаш малко въздух, ще ти стане по-леко!
Сехер кима с глава в знак на съгласие и слиза от колата.
-По-добре ли си?
-Не, изобщо не съм добре! Защо убиха, Кираз, на кой пречеше? Затова, че не е послушала брат си ли? Защото не е искала да се омъжи за човека, който не обича, затова ли, това животно е убило Кираз?! Не мога да разбера такава жестокост! Няма я вече, Кираз! Замина си! Аз не съм добре, защото не мога да разбера всичко това. Ние сутринта бяхме заедно с Кираз, тя ми сподели, че Али ще ѝ направи предложение. Тя беше толкова развълнувана, имаше мечти…, но всичко си замина заедно с нея, всичко свърши… За какво можеш да се хванеш в този живот?
-Трябва да се държиш за любимите ти хора, за семейството! Човек може да получи куршум, най-неочаквано и да умре, а след това остава само съжалението, затова не трябва да се оставя нищо за утре… Защото… може да няма утре!
-Как човек може да живее така?
-Как може да върви по пътя, като всяка крачка може да му бъде последна!
-Доверявайки се! Това ти го казвам аз, този който и на себе си нямаше доверие. Защото в такива условия без доверие е невъзможно да се живее, така само по-бързо ще стигнеш до края.
