Сехер и Яман се прибират в имението. Адалет им предлага да им сложи да вечерят. Двамата отговарят, че не са гладни. Сехер казва на Яман, че не я държат краката и ще отиде да си ляга.
-Добре! – отговаря Яман и двамата се качват по стълбите, които водят към втория етаж.
Сехер изостава на последното стъпало и си спомня, част от разговора ѝ с Яман на терасата от сутринта.
„-Бях смазан от жената, на която имах най-голямо доверие на този свят. Мама! Вътре в мен е раната от предателството на майка ми! Когато ни остави, заради друг мъж, татко на колене я молеше, да не ни оставя… Той ѝ се извини, може би хиляди пъти, а когато си тръгваше, аз се опитах да я спра, но тя и мен отблъсна, просто мина покрай мен. И излизайки ми каза: „Не бъди като баща си!“. И ето тази забележка стана моят кошмар. Аз бях дете и си помислих, че ако удържа на думата си, то тя ще се върне, но не се върна. А, аз да не бъда като баща си, никога пред никой не съм се извинявал! Никога, не съм имал доверие на нито едно жена, докато не се появи ти! В момента, в който се запознах с теб, ти напълно промени представата ми за света…. След това, когато видях онова в онази папка си помислих, че е заради това, че не удържах на думата на майка ми. Но ти, трябва да знаеш, моята ярост към тебе беше, защото ти имах доверие. Аз един път се извиних в живота си, пред онзи човек, заради теб… Но, сега се ИЗВИНЯВАМ пред теб! Ще можеш ли да ми простиш? Заради нас двамата?!“
Яман се обръща… Сехер сяда на последното стъпало, а Яман сяда до нея и притеснен я пита, дали е добре.
-Не искам в моя живот да има мигове, в които съм съжалявала за нещо. Сутрешният ни разговор остана недовършен! Аз ти казах, но… ти трябва да знаеш защо! Ти, не ме разбирай погрешно, че не съм те разбрала и не си мисли, че не съм видяла в очите ти, че си бил искрен с мен. Аз всичко видях, твоето извинение стигна до сърцето ми! Но… аз израснах под стъклен похлупак! Животът ми не беше груб и безжалостен, а майка ти всички е сломила, баща ми никога не ми е повишавал тон… Аз не знаех, какво е да ти нямат доверие, да те изоставят… Светът, от който аз дойдох не прилича на твоя! Но сега те разбирам и искам да ти простя, искам всичко да бъде като преди. Тези две неща искам повече от всичко… Но, аз се страхувам, че отново ще бъда наранена от теб! Страхувам се, че отново ще ти се доверя и отново ще бъда наранена! Аз не съм като теб, ако получа още един удар, аз няма да издържа това! Ако отново преживея нещо подобно, аз просто ще умра, затова не знам, как отново да ти имам доверие! Как отново да те спася, но, не знам как! – казва плачейки Сехер.
-Но, аз знам… Аз никъде няма до отида! Аз не бързам… До момента, когато ти отново започнеш да ми имаш доверие! До самия край ще те чакам… Колко и дълго да е това! Аз знам, че ще те чакам! Аз винаги ще се боря, за да заслужа доверието ти!
