Тюркян опакова нещата си в куфара. Айла влиза в стаята и ѝ носи чай.
-Къде отиваш? – пита прислужницата.
-Там, където ще намеря спокойствие. В дома на баща ми!
-Отново те нападнаха, нали? Сякаш думите на госпожа Рючхан не бяха достатъчни. Плюс лудостта на Мине…
-Не искам повече да живея в къща на лъжци и лицемери – заявява Тюркян.
-Не е моя работа да решавам, но ако някой трябва да напусне тази къща, то това е госпожа Мине, а не ти. Ако вие напуснете… Тази жена е много лош човек. Тя е ревнива, има лошо сърце. Тя ревнува от вашето щастие. Ако си тръгнете, тя ще бъде щастлива!
-Ти… Ти си знаела, нали? – досеща се Тюркян, а Айла свежда глава. -Всички са знаели с изключение на мен. Аз съм единствената, която не го разбра.
-Съжалявам, но не можех да ви кажа. Как да ви кажа, че…
-Какво имаш предвид, че не можеш? – Тюркян не разбира. – Ти беше с мен в най-трудния момент. Цяло лято идваше в дома ми. Споделях с теб проблемите и тайните си. А сега ми казваш, че не си могъл да ми кажеш, така ли?
-Не мога… Не исках да те натъжавам! – казва Айла.
-Но ти го направи. Всички вие ме мислехте за глупачка. Чудехте се как не мога да видя това, което е пред очите ми, нали?
-Не, нито съм го казвала, нито съм го мислила. Беше ми тъжно за вас и заради г-н Сомер.
-Той се намираше в безнадеждна ситуация, разкъсван между две страни – продължава Айла.
-Между две жени – поправя я Тюркян.
-Не е така, господин Сомер много ви обича. Виждала съм любовта му към теб. Видях га колко безпомощен е, че трябва да ви лъже. Тази гадина причини неприятности на всички.
-Не искам да го чувам повече! – Тюркян приплъзва куфара си. -Това няма значение за мен.
-Моля ви, недейте да правите това! – Айла спира момичето да си тръгне. -Господин Сомер много ви обича. Ако си тръгнете, той ще бъде унищожен!
