„Г-жо Тюркян, трябва да знаете истината. – Тюркян започва да чете. -Когато нарекох Мина змия, бях дори прекалено нежен. Не вярвайте на тази жена, тя иска да ви отнеме съпруга ви Сомер. Бащата на Кираз е Сомер. Имате право да знаете това, дори да е твърде късно. Тази жена ще направи всичко, за да ви раздели. Тя е тази, която те е въвлече в играта с Ферит. Тя е тази, която подсказа на репортерите да ви снимат, за да бъдат поставени под съмнение доброто ви име и чест във вестниците. Не позволявай повече да се отнасят към вас несправедливо. Нихат Ергюнер.”
Тюркян остава безмълвна.
-Хайде, дъще -казва Садък. -Вече нямаш нищо общо с такива хора! – Той хваща Тюркян за ръка и иска да я повлече със себе си, но тя стои твърдо на краката си, сякаш иска да каже, че няма да тръгне никъде. – Тюркян, ако сега не минеш през тази врата с мен, няма да ти простя. Ще кажа, че вече нямам дъщеря, която да се казва Тюркян, и ще си тръгна оттук!
Тюркян поглежда към свекърва си и мъжа си, после спира поглед на баща си и отговаря: -Няма да си тръгна оттук!
-Дъще, ти сама го прочете! Мъжът е написал всичко, което се е случило! А ти продължаваш…
-Няма да си тръгна, татко! – повтаря Тюркян.
-Не знаеш какво говориш, защото си шокирана! – възразява баща ѝ. -Хайде, тръгвай с мен. Не можеш да останеш с тези хора!
-Татко, не настоявай, моля те!
-Страхуваш ли се от тях? Затова ли, не искаш да си тръгнеш, нали е така? Аз съм тук, не трябва да се страхуваш. Хайде, да се прибираме вкъщи, побързай!
-Моят дом е тук, а Сомер е моят съпруг. Не се страхувам от никого!
Садък поглежда невярващо дъщеря си, а на лицето на Рючхан се появява усмивка. Точно такова отношение е очаквала от снаха си.
-Как не те е срам! – Садък хвърля към дъщеря си пренебрежителен поглед и си тръгва. Тюркян побягва към стаята си. Сомер иска да я последва, но майка ѝ му казва да я остави на спокойствие.
