Действието се пренася край морето, където си говорят Халил и Али Фуат.
Али Фуат казва на Халил да не се нервира, защото баща му е направил добро на Халил, като му е показал какво го очаква, докато бъде с него. Халил му отговаря, че той знае за него всичко, което трябва да знае, но се е ядосал на близките си как са реагирали и за тях се притеснява, иначе въобще не го интересува какво е казал Йълмаз.
-Но, това може да продължи… Аз мога да умра, като убиец на жена си и няма да имам възможност да се оправдая. Докато бъдеш със с мен, ти ще бъдеш партньор на убиец. Затова хубаво помисли дали можеш за живееш с това решение? Хубаво си помисли какво ще загубиш и какво ще спечелиш, и дали си струва?!
-Струва си, струва!
-Как може да си така уверен?
-Благодарение на мама. Тя така ме научи. И в онзи пансион, където ме намери, аз се чудех, дали Дженет отново ще дойде да ме забере, но вместо нея дойде ти. Затова където си ти, там съм и аз!
-Трябва да призная, че баща ти е умен човек, знае къде да удари, за да причини болка!
-Той знае, знае, ударя човека по най-слабото място!
