Анупама, с подкрепата на Хасмух, Самар, Пахи, Нандини и Джигнеш, започва да събира вещите си. Тя докосва краката на Лила и иска благословия от Хасмух и Джигнеш, които ѝ я дават. Членовете на семейството прегръщат Анупама, докато тя със сълзи на очи напуска къщата, а Самар я придружава. Семейство Шах стои шокирано, докато Анупама си тръгва.
Анупама размишлява за смесените си преживявания в дома на семейство Шах, признавайки любовта, която е получила, но и болката, която е преживяла. Тя вярва, че докато любовта ѝ е давала кураж, болката сега ще ѝ даде сила. Чувствайки, че е изтърпяла повече болка, отколкото е заслужавала, Анупама пожелава късмет на семейство Шах и на себе си, преди да си тръгне. Кавия се усмихва доволно.
Хасмух се срива при заминаването на Анупама, а Нандини и Пахи му предлагат подкрепа. Междувременно Анупама иска уединение от Самар, който я моли да обещае, че ще се върне. Анупама го уверява, че ще го направи, а Самар се моли за нейната сила.
