Талантливият и привлекателен турски актьор Акън Акъньозю прикова вниманието на турската и международната публика с ролята на Миран от хитовата поредица „Вятърничав“. Той е роден на 22 септември 1990 г. в Анкара в семейството на собственика на ресторант Тамер Акъньозю и известната актриса Йозлем Акъньозю (Гюлизар – „Черна роза“, Сабахат – „Фалшивата принцеса“).
Фамилията на майка му е свързана с изкуството – баща й Сюрея Арън е един от първите телевизионни водещи в Турция, а неговият чичо Суха Арън е наричан „бащата на турската документалистика“. Въпреки традициите на артистичното семейство Акън избира да се посвети на науката.
След като завършва елитна гимназия в родния си град, младежът е приет да следва в престижния университет Бъркли в САЩ, където живее в продължение на шест години. „Това, че се отделих от родителите си още на 17 години, ме направи много самостоятелен и ме научи да възприемам чуждите култури по нов начин. Разбрах, че представителите на различни цивилизации могат да се обединят от общи ценности. Това знание ти дава „виза“ за целия свят.
Майка ми винаги е искала да стана актьор, но аз нямах никакъв интерес към изкуството, преди да замина за Калифорния. Да изучавам математика за мен беше начин да науча езика на вселената и затова отидох в Бъркли – едно от най-добрите висши учебни заведения в света. След като разбирането ми за математиката се разшири, аз осъзнах, че мога да намеря приложение на моите знания във всяка сфера. Избрах актьорската професия като път към самоусъвършенстване, защото ме вълнува проблемът на човешките емоции и разказването на сюжети. Актьорството те принуждава да се приспособяваш много бързо към различни условия, а аз вярвам в максимата, приписвана на Дарвин, че в природата оцеляват не най-силните индивиди, а най-адаптивните.“
След завръщането си в Турция Акън стартира актьорската си кариера и отслабва с 44 килограма. „В края на обучението си в САЩ тежах 120 кг и със силата на волята успях да се разделя с излишното тегло. Спортът винаги е присъствал в ежедневието ми. Някога тренирах бокс, а сега медитирам.
Материалите на сайта на вестник „ТВ сага“ са авторски и неправомерното им използване е в нарушение на Закона за авторското право и сродните му права.
Българските зрители може би го помнят като Али, младия еничар, който се влюбва в отвлечената Анастасия в първи сезон на историческата суперпродукция „Великолепният век: Кьосем“ (2015).
Интересът към него не стихва, а в едно от последните си интервюта за списание Hola, които ви представяме, той разказва за един от последните си проекти – „Игра на съдбата“, който се излъчва с висок рейтинг в няколко държави в Латинска Америка под името „Любов и предателство“. В поредицата той си партнира със синеоката красавица Йойкю Карайел (Джемре от „Север-Юг“). Най-новата му роля е в семейната драма „Капан“, чийто зрителски интерес в Турция не оправдава надеждите на продуцентите. Единствено заради множеството сделки за продажба в чужбина от поредицата ще бъдат излъчени 26 епизода.
За разочарование на многобройните му почитателки Акън има сериозна връзка. Той среща красивата блондинка Сандра Пестемалджян, докато тя следва икономика в Нюйоркския университет и преди няколко месеца поиска ръката й.
Можеш ли да ни разкажеш за Джемал, екранният ти герой в „Любов и предателство“?
– Джемал е сирак, който израства в приют. Имал е тежко детство, опитва се да оцелее в един суров свят. Работи като шофьор на автобус, живее по свои правила и се чувства свободен. Колкото до неговия характер – той се страхува от поемането на ангажименти и отговорности, не желае да има сериозни връзки. Принуден е да се откаже от своите убеждения, когато среща любовта.
Акън, с какво си обясняваш успеха на турските сериали през последните години?
– Мисля, че разказването на истории, както чувствата и емоциите са много универсални. Турските поредици резонират с латиноамериканските зрители и мисля, че това е една от причините за нашия успех. Има голямо търсене към сериалите, защото намерихме общ език. Публиката, особено латиноамериканците, се идентифицират с героите и се припознават със сюжетите, което е невероятно за актьорите.
Откриваш ли прилики между латиноамериканската култура и твоята?
– Намираме се на един паралел и сме морски страни. Предполагам, че това е от ключово значение, защото нашите култури са сходни. Семейството, храната, музиката, танците, страстта – това са нашите основни елементи, а най-очарователното произхожда от факта, че ги представяме по различен начин. Красив пример, свързан със сериала „Вятърничав“, е местният мардински танц, наречен „рейхани“. Смятам, че ако испаноезичната публика обърне внимание на сцената, в която Миран и Рейхан танцуват „рейхани“, ще започнат да възприемат тангото по съвсем различен начин.
Латиноамериканските зрители те обожават, научи ли да говориш испански?
– По време на премиерата на „Вятърничав“ в чужбина започнах да уча, но впоследствие прекратих уроците. Сега имам нов проект, изцяло потопен съм в сюжета и съм фокусиран върху изграждането на моя герой. Нямам време да практикувам испански език, но когато изляза в почивка ще подновя изучаването му.
Майка ти е известна турска актриса, кой е най-добрият съвет, който си получил от нея?
– Не ми е давала специални насоки, но винаги ме е карала да се чувствам силен заради нейната любов. От нея придобих увереност да правя нощи неща, да не се страхувам да излизам на сцената. Тя ме насърчи да следвам сърцето си и съм й безкрайно благодарен. Нейните действия, начинът, по който ме кара да се чувствам, са най-ценни.
Какво мислиш за това, че се нареждаш до едни от най-красите актьори в света?
– Такъв ли съм? (смее се). Не съм сигурен в това. Чувството е добро, за мен е чест, но понякога не знаете дали зрителите считат вас самия или героите ви за красиви. Така или иначе усещането е страхотно!
Как се справяш с нарастващата си популярност?
– Разказването на истории е в основата на цялото човечество. Мога да направя паралел, че това, което преживявам сега, е като да привлечем други племена да се съберат около нашия огън и да чуят нашата история. С гордост мога да заявява, че с нашите сюжети докоснахме сърцата на зрителите по целия свят. При мен международното признание дойде по-скоро като отзвук от успеха, към който се стремях като актьор.
Какво значи славата за теб?
– Вярвам, че личната слава е страничен ефект от нашата работа. Казах лична, защото аз не съм в центъра на този контекст. Въпросът е, че чрез актьорската си игра съм предизвикал чувства в сърцата на зрителите, това е важното, а не аз самият. Важно е хората да осъзнаят, че те са тези, от които зависи да сбъднат мечтите си. Всяка вечер гледаме звездите в небето и може би искаме да ги достигнем. Някой ден може и да го направим. Все пак смятам, че целта не е да ги докоснем, а да блестим като тях, защото можем! Аз самият се опитвам да намеря баланс между професията и личния си живот.
Цветелина Цековска, вестник „ТВ сага“
Материалът Акън Акъньозю: Не се стремя към слава е публикуван за пръв път на Вестник TV Сага.
