Яман влиза в стаята при Сехер и Юсуф с поднос в ръка. Юсуф отбелязва, че мирише много вкусно. Юсуф и Сехер са изненадани колко вкусен е омлетът. Сехер го пита, дали някой му е помогнал да го направи, а Яман ѝ отговаря, че сам го е приготвил. Сехер е изненадана как Яман може да направи такъв омлет, след като никога не го е виждала в кухнята.
-Всъщност аз винаги съм там, когато ти готвиш, и съм запомнил всеки един детайл!
-Чичо, много вкусен се е получил омлетът ти! Иска ми се още 100 такива да изям!
-Я кажи, на кой е по-вкусен омлета моя или на леля ти?
-На леля е вкусен, но твоят се е получил много, много вкусен!
-Но, как може така? Аз всеки ден ти правя омлет, а чичо ти един път влезе в кухнята и стана номер 1?!
-Лельо, не се разстройвай и твоят омлет е много вкусен – казва Юсуф като пие сок и разлива на блузата си. Сехер му казва, че не е станало нищо страшно и сега ще го преоблече. Сехер маха завивката, за да стане, но тъжна се спира и казва на Юсуф, че ще каже на леля му Адалет и тя ще го преоблече.
Яман казва на Сехер, че той ще помогне на Юсуф да се преоблече и излизат двамата от стаята. След това се връщат, а Юсуф моли чичо си да ги остави със леля му насаме, защото иска да обсъди нещо само с нея. Яман казва, че ако има нещо ще бъде в хола и излиза.
-Какво искаш да обсъдиш с мен? – пита Сехер.
-Няма нищо, аз така казах, защото чичо е постоянно с нас, а аз исках да остана насаме с теб!
