Сейран няма къде да отиде и решава да прекара нощта в университетската библиотека. Изморена, тя заспива на една маса. На следващия ден се събужда, а срещу нея седи Ферит. Объркана и изненадана, тя пита защо е там. Ферит признава, че е бдял над нея през цялата нощ. Въпреки опита на Сейран да си тръгне, Ферит препречва пътя ѝ, настоявайки, че трябва да гарантира безопасността ѝ.
Сейран отвръща лаконично: “Добре съм”, преди да попита как Ферит я е намерил. Ферит обяснява, че тя няма къде другаде да отиде. Сейран признава това, но настоява, че тя трябва да си тръгне, след като той е там. Ферит я уверява, че няма да я остави сама, независимо къде ще отиде. Сейран го пита дали ще вземе със себе си и детето си и майката на детето. Ферит моли за спокоен разговор, но Сейран отказва, изразявайки нежеланието си да говори или да чува гласа му. Ферит се затруднява да разбере как отношенията им могат да се променят толкова рязко, напомняйки на Сейран за любовта им само преди ден.
Сейран изразява разочарованието си, заявявайки, че човекът пред нея не е мъжът, когото някога е обичала, и че не може да му се довери. Съпругът ѝ се опитва да се оправдае, признавайки грешката си, че се е опитал да се справи сам със ситуацията, но тя рязко го упреква, обвинявайки го, че се е успял да скрие от нея детето си и майката на детето. Предупреждава го да не смее да се появява отново пред нея, сочейки с пръст в неговата посока.
