Действието продължава в болницата, където Сомер разбирайки за тежкото състояние на баща си, ядосан казва на Селчук да намери Мустафа преди полицията.
Тюркян притеснена се обажда на Севилай и ѝ казва, ако Мустафа си е вкъщи, ще е по-добре да отиде някъде. В този момент Севилай влиза в болницата. Виждайки я Сомер започва да ѝ крещи и да обвинява Мустафа.
-Синът ми, никога не би направил това! – отговаря Севилай.
-Сомер, Мустафа в нищо не е виновен! – намесва се Тюркян.
-А, ти не се бъркай в работите ми! Разбра ли ме! – Сомер предупреждава Тюркян.
Тюркян извежда Севилай от болницата и ѝ казва, че тя също знае, че Мустафа не би направил това, но Сомер е много притеснен за баща си. Тюркян моли Севилай, да намери начин Сомер и Мустафа, да не се видят.
Севилай моли Тюркян да намери начин да види Йозер. Тюркян моли Севилай да не усложнява още повече положението и ѝ обещава, че тя ще ѝ съобщи, ако разбере нещо за състоянието на Йозер.
Тюркян отива при Сомер и му казва, че е отпратила Севилай, за да не се напряга и го моли да не я гледа така, все едно тя е виновна. Тя му признава, че тя също е притеснена и го моли да сподели болката му. Сомер без да каже нищо отива при майка си.
