Действието се връща в имението. Сехер излиза на терасата и си казва, че трябва да се взема в ръце, че колкото по-жесток може да е Яман, тя толкова по-смела трябва да е.
Яман също се появява на терасата и е изненадан да види Сехер там. Тя е с гръб към него. Яман гледайки я си мисли: „За да не плачеш никога повече, аз бях готов живота си да дам! Аз бях готов да изпепеля целия свят, за да не може никой да те обиди! А сега този, който ти причинява болка, и плачеш заради него, съм аз! Но това, което ти не знаеш, че да търпя това е, по-ужасно от самата смъртта!“
Сехер вижда Яман. Той се приближава до нея и със заповеднически тон ѝ казва да върви при Юсуф и да му се извини, защото е разстроен, че двамата се сърдят и да се опита да го успокой. Яман слага в ръката ѝ пръстените, които Сехер по-рано свали и ѝ казва, да ги сложи и никога повече да не ги сваля и добавя, че Юсуф не трябва да знае, че между тях има проблеми.
-Никога! – отговаря Сехер. Яман тръгва да излиза, а Сехер му крещи в гърба: -Това не си ти! Ти не си такъв човек! Това не си ти! Това не си ти!
Яман се връща и гледайки Сехер в лицето ѝ казва, че това е той и тя ще живее съгласно неговите правила и условия в имението като него ва жена.
-Аз ти имах доверие, мислех си, че ме обичаш! – казва Сехер.-Кажи ми, защото нищо не разбирам? Как можа да направиш това? Как можа така да ме излъжеш? Как можа да ме накараш да се омъжа за теб?! Ти си убил сестра ми със същите ръце, с които ме докосваше, галеше Юсуф…
-Мислиш ли, че страдам? Като те гледам теб, не мислиш ли, че това е наказание за мен до края на живота ми? Но, миналото не може да се промени! Аз го направих и ти ще свикнеш с това! Заедно с мен, заедно с убиеца на сестра си ще живееш в имението и друг изход няма! – отсича Яман и се прибира в къщата.
