Сомер преследва Тюркян след работа и убеждава съпругата си да говорят.
-Кажи на адвоката си, че няма да се развеждаш! – казва Сомер.
-Защо? Ти каза, че за бебето ще говорим, а бракът не засяга детето ни!
-Няма да се разведем, Тюркян!
-Ти не можеш да решиш това сам!
-А, ти сама също не можеш да се разведеш!
Тюркян му казва, че не е взела сама това решение, защото той е казал, че не могат да продължат така занапред, че отдавна за него всичко е свършило и тя е направила това, което е трябвало – подала е молба за развод. Сомер ѝ отговаря, че не е говорил за развод.
-Тюркян, ние няма да се разведем! Аз няма да те пусна! -заявява Сомер.
-Аз те пуснах! Аз много се уморих, Сомер! Няма път назад!
-Колко ти е лесно! Какво ще стане с бебето ни? Искаш да ме накажеш с него ли?
-Не ме сравнявай с другите! Ти можеш да го виждаш, когато поискаш и нищо няма да ти кажа! Но, с теб ще се разделим!
-Как можеш да си мислиш, че ще те оставя сама с детето ни! Защо си толкова упорита, Тюркян?
Тюркян отговаря, че ще продължи живота си с детето си и че няма очаквания от никой. И не трябва да продължават да се лъжат един друг и го моли да върви при Мине, и тримата да продължат щастливия си живот. Тя му е изпратила съобщение, защото е решила, че той също трябва да знае, че ще има дете и затова не очаква нищо от него!
Сомер ѝ казва, че има право да му се ядосва, но да помисли за детето им, което е надежда за тях.
-Аз няма да родя бебето, за да спася брака ни! Не мога да накажа така детето си!
-И какво ще стане? Аз ще изживея живота си, без да виждам детето си ли, а ти ще бъдеш майка, която е готова да направи всичко, заради детето си! Така ли е, Тюркян?
-Да! Времето ще покаже, Сомер! А, сега ме закарай вкъщи!
Сомер изтрива издайническата сълза от бузата си и се качва в колата.