След като Недим си тръгва при Яман идва Фърат. Той му подава папка с имената и снимките на предполагаемите заподозрени, които са стреляли в него. Яман прелиства папката и казва, че никой от тях не е стрелял в него.
-Аз знам, че в теб е стреляла Сехер, но защо мълчиш? – пита Фърат. -Защо не подадеш жалба срещу нея? Какво планираш, Яман? – Яман мълчи. Фърат продължава да се държи груб и да говори. -Има само една причина, нали? Ти искаш да намериш сестра ми и сам да я накажеш за това?! Или не съм прав в това, което казвам? Нали, ти сам лично искаш да накажеш Сехер?! Но, ти вече го направи! Ти и Сехер уби, точно както кака Кевсер. Яман не може да търпи повече грубото държание на Фърат и ставайки ударя с юмрук по масата.
-Аз заради нея съм готов да умра! Разбираш ли ме!? Аз ще умра, но тя трябва да живее! – Яман отива до шкафчето на бюрото си и от там изважда куршума и пистолета, с който Сехер стреля в него.
-Този куршум ме уби, независимо, че съм жив! А, това е пистолетът, от който е изстрелян куршума! Да, тя натисна спусъка! Тя стреля! Но, аз убих нас, аз! Тя в нищо не е виновна! Аз ѝ казах, че ако не ме убие, никога няма да я пусна да си тръгне. Аз я принудих!
-Интересно ми е, къде са те? – пита Фърат.
-И аз също се интересувам, затова ги търся, за да разбера, дали са добре, за да ги защитя! Сега разбра ли, защо мълчах? Разбра ли, защо нищо не казах? Защото тя е моето семейство! Тя е всичко за мен! Ако си получил това което искаше, върви си!
-Нищо от това което каза не отменя факта, че си убил кака Кевсер и превърна живота на Сехер в истински ад! И с това което каза, няма да успокоиш съвестта си! – казва Фърат и си тръгва.
-Не съм аз убил Кевсер! – казва ядосан Яман след като Фърат затръшна вратата на кабинета му.
Яман излиза на терасата и ядосан крещи: – Къде сте вие? Къде?
