-Чичо, аз ти нося питка! Хайде да закусваме заедно!
-Ти, не закусва ли вътре? – пита Яман като поглежда към входната врата.
-Не, аз исках да закуся с теб! Леля ти е ядосана, но аз не съм и много те обичам! Хайде след това да направим, това което планирахме вчера!
-Хайде, да го направим, с какво ще започнем!
-За начало да простреляме с лъка!
Яман и Юсуф са в градината, където Яман учи Юсуф да стреля с лък. Към тях се приближава Сехер.
-Ти ще бъдеш по-добър от мен по-всички въпроси! – казва Яман.
Сехер побеснява като чува това. Юсуф тръгва да вземе една от стрелите, Яман и Сехер се втурват към него, но той Юсуф отказва помощта им, като казва: -Аз ще бъда силен като чичо, няма да се страхувам, няма да плача!
Думите на Юсуф вбесяват Сехер.
-Не, ти няма да бъдеш като чичо си! Ако ти се плаче, ще плачеш, ако те е страх, ще се страхуваш! Когато падаш, ако някой иска да ти помогне, ти няма да му отказваш! Нали? – Юсуф мълчи. Сехер крещи: -Ти разбра ли ме, Юсуф!
Юсуф кима с глава, а Сехер му нарежда да отиде да си измие.
-Но..
-Никакво, но, аз ще дойда след малко! – бясна е Сехер. Юсуф с нежелание тръгва да изпълни нареждането но леля си.
