Дуйгу придружава Али до болницата с линейка. Тя не спира да плачи и да се моли за за него. Докато Али е в операционната, Дуйгу се обвинява, че тя е виновна, че той е в това състояние.
Лекарят излиза и ѝ съобщава, че операцията на Али е успешна, извадили са куршума от тялото му и животът на Али вече е извън опасност.
Дуйгу отива в стаята на Али, където той все още не се е събудил. Тя сяда до леглото му като продължава да се обвинява, вижда, че възглавницата на Али не е добре поставена под главата му и тръгва да я оправи, в този момент Али отваря очи и се озова лице в лице с Дуйгу.
Момичето рязко се дръпва и се извинява, че го е събудила. Али виждайки състоянието на Дуйгу е повече от убеден, че тя се обвинява, затова той сваля тежестта от раменете ѝ, като ѝ казва, че тя не е виновна, че са го ранили.
