В магазина Кенан пита Алпай какво отново е направил. Той му отговаря, че нищо не е направи, а старците се карат с него. Кенан му казва, че не го пита за това, а защо Джумали и счупил прозореца на магазина. Алпай отговаря, че е видял Джумали на пътя и го попитал за Дефне, нали вече са родни, а той започнал да му крещи.
Кенан го пита, дали е говорил с Фунда за Адана. Алпай му отговаря, че Фунда не иска да ходи в Адана, но и той не иска.
-Аз не съм те питал, дали искаш или не? -казва Кенан. -Ти трябва да отидеш, защото имаш работа там!
-Работа е само повод! Ти ме изпращаш, за да не ти се мотая из краката, Кенан!
– Заради мързела си се изнервяш!
-Как няма да се изнервям? Ти тук купуваш земя, строиш къща, а аз да оставя бременната си жена и да се изложа! Нали?
-Моят живот не те интересува! – отвръща Кенан. -Ако искаш да работиш с мен, ще правиш това което ти казвам!
-На теб не ти пука за мен, Кенан, кога стигнахме до тук?
-Когато забрави за всичко добро, което направих за теб и започна да въртиш неща зад гърба ми! Докато ти бягаш след маловажните неща, аз все още мисля, как ти да изкараш някой лев за детето, което ще ти се роди и ти давам работа, затова те изпращам в Адана! Мен скоро няма да ме има, Алпай, спомняш си как ме молеше да не замина, за да не останеш без залък хляб! – припомня му Кенан.
-Ти мислиш за моето бъдеще, като ми даваш стотинки ли?
-Ти няма просто да работиш в Адана, а ще получиш 51% от бизнеса там и ще ми бъдеш съдружник! Ще имаш право да подписваш, а аз ще те подкрепям докато се научиш! Това е последният ти шанс! Не забравяй! Ако не искаш да отидеш, знаеш къде е вратата! Тръгвай си и прави каквото искаш, не се мяркай пред очите ми!
