Действието се връща в миналото. Кенан изпраща Мерием след лекции и ѝ обещава, че ще дойда да я вземе утре сутринта в седем, за да може да закусят преди лекциите.
-Добре, не закъснявай! – казва му Мерим.
-Нима е възможно да закъсня за теб? – пита Кенан. -Хайде, искам да видя, че се прибираш!
Мерием посяга да си вземе цветето, което Кенан държи в ръката си.
-Внимавай, ключа! – казва Кенан и подава цветето на Мерием.
Тя му признава, че много ѝ е трудно, когато се разделят, затова иска времето да спре и никога да не се разделят.
Кенан я гали по косата и ѝ казва, че той не иска времето да спира, защото иска по-бързо да свърши университета, казармата, а след това да я изведе с бяла рокля през тази врата и никога да не се разделят. Мерием му признава, че неговото желание по-хубаво и го пита, дали ще сбъдне, а Кенан е уверен, че ще се сбъдне, а докато се сбъдне той винаги ще е до нея.
-Чакай ме, не ме оставяй! – отвръща му Мерием.
-Няма!
Действието се връща в настоящето. Мерим взема Нефес от ръцете на Кенан и се прибира…
Заради проблемите Мерием забравя за работата си и е уволнена.
