В същото време Яман, Сехер, Юсуф и Зия са в тайната гора на Сехер, където си правят пикник.
Сехер разказва, че от малка е идвала на това място, а когато се ядосвала идвала тук, за да се успокой, а на близо има едно дърво, което знае всичките ѝ тайни, защото тя разговаря с него.
-Що за дърво е това? – любопитен е Яман. – Ще ходя да проверя!
Яман става, а Сехер става след него, като притеснена повтаря, че не си е изял сандвича.
Сехер и Яман стигат до дървото на Сехер. Сехер застава пред дървото и казва, че това е просто едно дърво.
-Не мислиш ли, че на него няма нещо, което аз не трябва да видя? – пита Яман.
-Не! – уверена е Сехер.
Любопитен Яман оглежда дървото и вижда от първата буква от името си изписана от мъха по дървото. Той пита Сехер, дали тя го е направила, а тя му отговаря, че преди време, когато той ѝ предложил да се оженят, тя била толкова объркана и доверила тайните си на дървото, а на следващия ден дървото ѝ отговорило с първата буква от неговата име и тя разбрала, че е тръгнала в правилната посока. Яман прави опит да целуне Сехер, но смутена тя му казва, че Юсуф и батко Зия сигурно вече се притесняват за тях и ще бъде добре ако се върнат.
