Картал и Тюркан пристигат при Дьонюш.
-Како?! – изненадан е Дьонюш виждайки сестра си.
-Дьонюш?! – отвръща Тюркян.
-Явно съм сгрешила доверявайки се на г-жа Рючхан – отвръща Дьонюш и влиза в къщата.
Картал казва на Тюркян да не се разстройва, защото това е нормално и ѝ предлага да влязат в къщата, за да поговоря със сестра ѝ.
Тюркян казва на сестра си, да не се сърди на г-жа Рючхан, защото не е казала на баща им, но някой от тях е трябвало да разбере.
-Казала е на теб и ти веднага дойде? По телефона ти казах да не идваш! Защо дойде?
-Дьонюш недей така!
-Ние отдавна се разделихме, преди 5 години! Тогава си казахме последните думи, како!
Тюркян ѝ припомня, че са сестри, които са отраснали заедно, била са скарани, но сега имат нужда една от друга.
-Аз нямам нужда от теб, како!
-Но, аз имам нужда от теб! Имам нужда да бъда до сестра си и да я държа за ръка! Аз обещах на мама за теб! – Тюркян хваща ръцете на сестра си. -Ще бъдем заедно, ще се борим! Ти ще се лекуваш!
Рязко Дьонюш измъква ръцете си от ръцете на Тюркян.
-И тук има болница ще се лекувам! Ти недей да товариш съвестта си с мен!
Плачейки Тюркян ѝ казва, че тя трябва да се лекува в добра специализирана болница и добавя, че Картал се е свързал с един добър професор. Тюркян моли сестра си да дойде с нея.
-Не мога да дойда! След толкова години трудно ще живея там! Аз погребах всичко там заедно с мама! Моят дом е вече тук! Нямам нужда от ничия милост и сълзи от угризение! Не искам!
