-Сомер, върви си, моля те! – настоява Тюркян.
-Дъще, аз не искам да те разделя от майка ти, а съм тук, за да бъдем заедно! – казва Сомер.
-Как така? – изненадана пита Дефне.
-Като преодолея невидимата стена между нас – казва Сомер.
-Невидима стена ли има между нас? – пита Дефне.
-Да! – отговаря Сомер. -Но, виж, сега как ще премина през нея!
Камерата ни показва Картал, който тайно ги наблюдава.
Сомер се преструва, че се катери по невидимата стена. Дефне се смее.
Картал напуска къщата като тряска силно външната врата.
Сомер притеснен пита, дали има някой друг в къщата. Тюркян казва, че са оставили вратата отворена и тя сигурно се е затворила от течението.
Картал се качва бесен в колата си и ударяйки волана повтаря, че Тюркян е негова жена.
В същото време Сомер показва на Дефне как преодолява невидимата стена. Момичето се залива от смях. Сомер подава ръка на дъщеря си и я моли да я изтегли. Дефне тръгва да хване баща си за ръка, но страхливо отдръпва ръката си. Дефне моли майка си да легне при нея. Сомер казва, че е най-добре да си върви и напуска стаята. Тюркян казва на дъщеря си да си ляга, а тя след малко ще дойде.
