Мелек идва в Хана и споделя с близките си притесненията си за Керем. Дефне е уверена, че с времето Керем ще се оправи. Мелек моли баща си да поговори с Керем. Махмуд се ядосва, че ако не е бил наказан в клуба, сигурно футбола поне малко е щял да му помогне да се успокои. Сеит Али веднага тръгва да говори с треньора на Керем.
Останали насам Мелек пита Дефне какво е станало с преместването на Йомер.
-Мамо, Йомер се срамува от това, което направи баща ми. Той не ми го каза направо, но…, а сега се опитва да отмени преместването, но когато говорихме, той ми каза, че иска да заминем.
-Затова ли си обидена?
-Да, аз мога да му простя това с преместването, защото той много се ядоса на баба за това, което направи. Но, това е съвсем друго нещо!
-Ех, дъще, заради това което направи баща ти на всички живота ни се преобърна, Дефне! Да, ти не заслужаваш такова отношение, но Йомер също е човек! За него, това което стана също е много трудно, Дефне! Кой може от нас да се примири с това, всички сме много ядосани! Моля те, опитай се да не се ядосваш, а да го разбереш! Аз вярвам, че ако си поговорите, вие ще решите този проблем!
Сеит Али се обажда на Мелек и ѝ казва, че току-що е бил при треньора на Керим и той ще отмени наказанието му и Керем ще започне да тренира. Мелек е много радостна, че така гневът на Керем ще утихне.
