Действието прескача на сутринта. Яман гледа към Сехер, която спи на диванчето в болничната му стая.
Неочаквано, Сехер се събужда, скача и започва да се вайка: -Как мога да спя толкова дълго? Колко е часа? Закуси ли? Лекарствата взе ли си?
Яман я прекъсва смеейки се и предлага: -Хайде да закусим!
Сехер поглежда към храната и изненадана казва: -Това не е болнична храна!
-Специално за теб отидох в кафето и си купих нещо по-вкусно,- отговаря Яман.
Сехер притеснена го пита: -Защо си ставал от леглото си? Все още не се си оправил напълно! Добре ли си, нещо боли ли те?
Яман я уверява, че е добре и я моли да закусят, а след това може да продължи да му се кара.
Яман подава една хапка от тоста на Сехер, като казва, че и за нея някой трябва да се грижи. Сехер му отговаря да не се притеснява за нея, защото когато той е добре и тя е добре, като добавя, че тоста е много вкусен.
В този момент са прекъснати от Джанан, която влиза в стаята.
-Аз много се притеснявах за вас, постоянно ви мислех! – казва Джана, като в същото време гледа към каната, в която изсипа отровата, и вижда, че е празна.-Синко, Яман, как си, нещо боли те?
Сехер отговаря вместо Ямна, че той е добре и не е трябвало да идва, просто е можела да ѝ се обади и да я попита, а тя е щяла да ѝ каже. След малко ще отиде да се срещне с лекуващия лекар на Яман, защото изследванията са готови и разбере, дали ще изпишат Яман.
Джанан отвръща, че така и така е дошла в болницата ще отиде да се види със своя доктор. Сехер предлага да я придружи, но Яман я спира. Джанан излиза, а Яман е много ядосан, че въпреки, че Джанан знае, че той не иска да я вижда, тя отново е дошла, а Сехер се опитва да го успокои, като му казва, че тя все пак ме е майка и се притеснява за него.
