След като Нуршах излиза от стаята, Орхун затваря вратата зад нея. Звукът от щракването отеква в тишината, а Хира усеща напрежението във въздуха. Сърцето ѝ започва да бие по-силно. Нервно посяга към каната с вода и трескаво си налива в чашата. Пръстите ѝ леко треперят, докато повдига чашата към устните си, сякаш се опитва да намери спокойствие във водата.
Орхун мълчаливо се приближава към нея, като не откъсва погреда си от лицето ѝ. Той е толкова близо, че тя може да усети топлината на тялото му. Напрежението между тях нараства, а Хира отстъпва назад, сякаш се опитва да избяга. Чашата с вода, която държи в ръката си, бързо оставя на шкафа, когато осъзнава, че Орхун е на сантиметри от нея.
В този миг, нажежената тишина е прекъсната от звъна на телефона на Орхун. Хира, с учестено дишане и притеснено изражение, се опитва да отклони вниманието му: -Телефонът ти звъни!
Но Орхун не обръща внимание. Вместо това, продължава да се приближава още по-близо до нея, като напрежението между тях става почти осезаемо. Тя затваря очи, не знаейки какво да очаква, усещайки как целият свят се ограничава само до тях двамата. Моментът е толкова напрегнат, че времето сякаш спира.
С лека усмивка на лицето, Орхун накрая вдига телефона, сякаш това е игра, в която той е пълен господар на ситуацията. Хира, усещайки вълната от напрежение, която я залива, дишайки все по-учестено, се опитва да се съвземе. Веднага щом Орхун е разсеян от разговора, тя намира сили да се измъкне от ситуацията. Бързо, почти панически, излиза от стаята, усещайки как сърцето ѝ бие в гърлото.
