Али седи на една пейка пред полицейското управление, загледан в далечината, докато в главата му бушуват мисли. Той се чуди – дали не е направил огромна грешка, като е признал чувствата си пред Дуйгу? Дали не е бил прекалено прибързан? Точно тогава към него се приближава Кара и с тих глас го пита:
– Комисар Али, всичко наред ли е?
Али въздиша дълбоко, опитвайки се да подреди хаоса в мислите си:
– Няма за какво да се тревожиш, Кара. Всичко е наред… или поне така си мислех. Разказах на Дуйгу за чувствата си, но… тя не ми отговори. И най-лошото е, че оттогава се затвори в себе си, избягва ме. Може би сбърках, че ѝ казах всичко… Може би тя не е готова… Май я притиснах прекалено много… – завършва той с тъжна усмивка, а очите му се изпълват с мрачни мисли.
Кара кимва със съчувствие и го оставя сам, след което влиза в управлението. Вътре намира Дуйгу, която изглежда напрегната и изнервена, сама да седи в стаята. Кара решава да я попита какво не е наред:
– Има ли някакъв проблем, комисар?
Дуйгу веднага реагира, като избухва:
– Проблеми ли? Знаеш ли какви проблеми ми причини, Кара? – гневно отвръща тя, гледайки я ядосана в очите.
– Не разбирам, комисар – отговаря объркано Кара.
В този момент камерата ни показва Али, който е в салона и през отворената врата става свидетел на тяхната размяна на думи. Лицето му е изпълнено с напрежение.
Дуйгу продължава, а гневът ѝ се засилва:
– Не се прави, че не разбираш! Говоря за това, което си казала на комисар Али! Ти не трябваше да се намесваш между нас! – изкрещява тя, а гласът ѝ трепери от емоции. – Да, избягвах го! Но помисли ли защо? Помисли ли ти, защо не исках да се изправя пред него? Защо не ме оставихте на мира? Аз не мога! Не мога да се справя с това!
Али, разстроен и с тежест в гърдите, се обръща и напуска полицейското управление. Думите на Дуйгу го нараняват повече, отколкото е очаквал.
Вътре, Кара продължава да се опитва да разбере:
– Комисар, мислех, че…
– Кара, не мисли за мен! – прекъсва я рязко Дуйгу, преди да излезе от стаята, като оставя Кара в недоумение.
Вкъщи, Дуйгу стига до тежко, но важно решение. Тя решава да напусне работа, защото не може да погледне комисар Али в лицето, камо ли да работи с него на едно място и за целта пише молба до началника на полицейското участък, в която го моли да я преназначи там, където е била преди, в Анкара.
