Мерием мълчи, избягвайки погледа му, а Коркут се намесва с подигравателен тон: – Май не разбираш от дума, адвокатче.
– Кажи, Мерием! – настоява Кенан, отчаяно опитвайки се да изтръгне истината от нея.
Мерием си спомня заплахите на Коркут, че ако го излъже ще живее в постоянен страх за детето и майка си. Страхът ѝ е парализиращ, но лицето ѝ остава безизразно.
– Ако те е страх от него, не се тревожи! – уверява я Кенан, като се приближава към нея. – Не си сама! Нищо няма да ти направи!
-Не ме принуди, аз го реших… -отвръща Мерием, а в гласа ѝ се чува нотка на отчаяние.
-Не ти вярвам! Затова кажи истината!
Коркут се намесва отново: – Прекаляваш, адвокатче. Време е да се отдръпнеш.
Кенан, без да обръща внимание на Коркут, хваща Мерием за ръката и я дърпа настрани: – Кажи ми насаме! Знам, че нещата не са такива, каквито изглеждат.
Мерием се отдръпва ядосана, поглежда Кенан с твърдост и заявява:
– Няма какво повече да ти кажа! Писна ми от тази мизерия! Казах ти вече – работата с теб беше грешка. Не трябваше да се връщам в този квартал. Свикнала съм на хубав живот, Кенан! Не искам да бъда бедна! Не искам Нефес да страда! Коркут може да ни помогне! Не ме разпитвай, благодаря ти, но бяхме до тук!
Коркут се усмихва доволен.
-Преди години не повярвах, че сама си избягала при онзи, но сега виждам каква си! Не съм изненадан, че избираш парите, но познавам Мерием, която има дете, виждам как се бориш тя да е добре, а сега ми казваш, че се омъжваш за нейния похитител и очакваш да ти повярвам?! Това не е правдоподобно! – каза Кенан с болка и недоверие в гласа, а Мерием не смее да го погледне в очите. Тя усеща как думите му пробиват защитата ѝ, но не може да си позволи да се разкрие.
-Мерием, мога да ти помогна, но трябва да говориш, да ми се довериш! – – добави Кенан, отчаяно търсейки някаква искрица надежда, че ще я убеди да му каже истината.
Мерием обаче изглежда решителна. С твърд глас и със студенина, която сама не вярва, че може да прояви, отговаря: – Нямам нужда от помощта ти. И не искам да ми вярваш! Край! Омъжвам се за Коркут. Върви си!
Кенан си тръгва без да каже и дума.
Мерием тръгва да се прибира, но Коркут я спира и ѝ казва: – Добре се справи – казва той с лукав тон. – Продължавай да лъжеш Кенан и няма да имаме проблеми. Всичко ще бъде наред.
