Вечерта, преди да заспят, Яман нежно се обръща към Сехер и я моли да поговорят. Очите му са пълни с топлина и сериозност, когато ѝ задава въпроса, който отдавна го терзае:
-Сехер, щастлива ли си? Успях ли да изпълня мечтите ти?
Нима не ти показвам, че съм щастлива?! Когато съм до теб, винаги съм щастлива. Винаги съм си мечтала за такова семейство… Дори сега имам повече, отколкото някога съм си представяла. Исках да обикна един човек и да го обичам повече от живота си… И това ми желание се изпълни! Аз съм наистина щастлива, защото получих всичко, за което съм мечтала. Има една малка част… детска мечта, която не се е сбъднала. Нищо сериозно, просто глупост, която носех в сърцето си като момиче.
Яман се приближава по-близо до нея, очите му светят от любопитство.
-Разкажи ми за нея, не се притеснявай, искам да знам всичко за теб – моли я той.
Сехер се усмихва неловко и поема дълбоко дъх, преди да разкрие спомена:
-Като момиче имах една книга, която много обичах. В нея се разказваше за обикновено момиче и принц. Историята свършваше щастливо – принцът идваше на бял кон, за да вземе момичето. Тогава си мечтаех и аз един ден да яздя с принца на бял кон…
Смущението от думите ѝ я залива и Сехер скрива лицето си с ръце, чудейки се как може да му сподели нещо толкова глупаво.
Яман се преструва на леко засегнат, усмихвайки се:
-Значи, ти не си мечтала за мен, а за принца на бял кон, така ли?
-Не, това беше, когато бях ученичка! – бързо отвръща Сехер, опитвайки се да се защити.
-Всичко разбрах! Лека нощ! — казва Яман с престорено сериозен тон, обръщайки се настрани.
Сехер го дърпа за ръката, смеейки се:
-Виж, всичко това са момичешки глупости! Ти си моят принц!
Яман, доволен от отговора ѝ, я прегръща силно.
-Дори да става дума за герой от роман, аз няма да те оставя на никого — категорично заявява той, с нежност и решителност в гласа си.
Сехер се усмихва, обгърната от топлината на обятията му, усещайки се по-щастлива и обичана от всякога.
