Близостта на Сехер изпълва сърцето на Яман с топлина и радост, но думите на лекаря не му дава покой, че много скоро може да умре. Мисълта за несигурното бъдеще го измъчва и го кара да се замисли дали е правилно да допусне Сехер толкова близо до себе си.
„До края на живота си съм твоя!“ – ехти в съзнанието му обещанието на Сехер, а думите ѝ го разкъсват между желанието да я задържи и страха да не ѝ причини болка.
„Може би и не ни остава много време…“, мисли си Яман. „Не, аз не знам какво ще се случи за в бъдеще с мен?! Аз не мога да те привържа към себе си! Не, не мога!“, въздиша тежко Яман.
Сехер се връща бързо с водата и пита притеснена Яман, дали все още го боли.
Не, добре съм, не бързай! – отвръща Яман, опитвайки се да я успокои.
Сехер подава и хапчетата, а Яман веднага вижда колко е разтревожена. Той се опитва да разсее напрежението, като ѝ се усмихва леко.
Не се притеснявай толкова, мина ми — казва нежно той.
Извинявай… моментът може би не беше подходящ… не помислих — прошепва тя притеснено.
Яман се усмихва и внимателно я погалва по лицето, пръстите му леко докосват кожата ѝ.
Имаме още хубави дни пред нас. Вярвай ми! — казва Яман, сякаш иска успокои и себе си.
Тогава ще ти донеса чай — отвръща тя и веднага се запътва към кухнята. – Ще ти подейства добре.
