Орхун и Саадет се връщат в хола, където атмосферата е изпълнена с напрежение. Орхун забелязва, че Хира изглежда неспокойна, лицето ѝ е бледо, а очите ѝ пълни със сълзи.
-Г-жо Афифе, камата на прадядо ви е наистина изумителна – казва Саадет. – Има огромна историческа стойност и съм сигурна, че бъдещите поколения ще се гордеят с нея! Изработката ѝ ми напомня на една наша реликва… Ще ви я покажа, когато дойдете на гости!
– С удоволствие! Нямам търпение да я видя – отговаря Афифе. -Ще останете за вечеря, нали?
Саадет отговаря, че е станало късно, затова ще е по-добре да си върви. Камерата ни показва Хира, която се натъжава от думите на леля си.
-Ако позволите бих искала да взема, Хира?! – казва Саадет.
На лицето на Хира веднага се появява усмивка, очите ѝ заблестяват с надежда
-Нека да прекара нощта в дома на баща ѝ. – добавя лелята на Хира.
Хира поглежда към Орхун с надежда, но вижда, че той я гледа строго. Усмивката ѝ угасва, и тя навежда глава.
-Разбира се! – казва Орхун. -Хира, може да дойде с вас!
Хира се усмихва и с благодарност поглежда Орхун.
-Ще ходя да си взема дрехи – казва Хира и напуска стаята.
